Вижте кои са Тримата най – големи убийци на Любовта

Емоционалната зависимост е най – могъщият убиец на любовта, който е съществувал някога. Въпреки това повечето представители на човешкия род не могат да различат любовта от зависимостта; те са объркали едното с другото и продължават да ги бъркат ежедневно.
„Емоционално зависим“ си, когато си мислиш, че има нещо извън теб, което ти в момента нямаш и което ти е нужно, за да бъдеш щастлив. Тъй като вярваш, че имаш потребност от него, ти ще направиш едва ли не всичко, за да го получиш.
Ще се стремиш да се сдобиеш с онова, което мислиш, че ти е нужно.
Повечето хора се сдобиват с онова, което мислят, че им е необходимо чрез търгуване. Това, което вече имат, те разменят срещу онова, което искат да имат.
Този процес те наричат „ любов “.

Нищо не пречи на любовта ви един към друг така, както мисълта, че имате какво да губите.
Дори да успеете да елиминирате чувството на емоционална зависимост от взаимоотношенията си един с друг и с Мен, пак може да се наложи да се борите с очакванията. Това е състояние, при което поддържаш представата, че даден човек в живота ти трябва да постъпва по определен начин, че той ще се разкрива като този, за когото го смяташ или какъвто смяташ, че трябва да бъде.
Очакванията, както и емоционалната зависимост, са смъртоносни.
Очакванията ограничават свободата – а свободата е същността на любовта.
От очакванията можеш да се освободиш, когато не искаш от даден човек да се проявява като такъв, какъвто си го представяш. Тогава очакванията отлитат. Ти обичаш другия точно такъв, какъвто е. Но това може да стане само когато обичаш Себе Си такъв, какъвто си.
За да направиш това, трябва да Ме познаваш такъв, какъвто съм, а не какъвто си си представял, че съм.
Освободи се от идеята, че щастието ти зависи от нещо извън теб, и ще се освободиш от ревността. Освободи се от идеята, че в любовта се очаква да вземаш в замяна на това, което даваш, и ще се освободиш от ревността. Освободи се от претенциите си върху времето, енергията, средствата или любовта на който и да е човек – и ще се освободиш от ревността.
Проблемът е, че повечето хора бъркат любовта с потребността. Те си мислят, че тези две думи, тези две чувства са взаимозаменяеми. Но не са. Да обичаш някого няма нищо общо с това да се нуждаеш от него.
Можеш да обичаш някого и същевременно да се нуждаеш от него, но не го обичаш, защото се нуждаеш от него. Ако го обичаш, защото се нуждаеш от него, ти изобщо не си го обичал, а си обичал само онова, което ти е давал.
Когато обичаш някой такъв, какъвто е, независимо дали ти дава онова, от което се нуждаеш, любовта ти е истинска. Когато не се нуждаеш от нищо, можеш да обичаш истински.
Помни: Любовта не знае условия, ограничения и нужди.
Да обичаш друг не означава, че трябва да спреш да обичаш себе си. Да дадеш на другия пълна свобода не значи да му дадеш правото да те наранява, нито да се затвориш в построен от самия теб затвор, в който да живееш така, както не би избрал да живееш, само за да може другия да живее, така както той е решил. И все пак да дадеш пълна свобода действително означава да не налагаш никакви ограничения на другия.