Според народните поверия на Илинден не бива да се работи, за да не се разсърди светията. Не бива и да се къпете в морето, дори да влизате във водите му, защото на този ден морето взима най-много жертви курбан за светеца.
Имен ден: Илия, Илиян, Илияна, Илкo, Илкa, Илчо
Ревностен последовател на Бога и яростен изобличител на идолопоклонничеството, пророк Илия живял по време на цар Ахав и царица Йезавел, които се нланяли на езическия бог Ваал.
Пророк Илия успял да обърне мнозина в правата вяра, но владетелите и по-голямата част от народа тънели в безчестие. Огорчен, но несломен, той продължил заедно с ученика си Елисей да обикаля сред хората и да ги поучава. След като получил предизвестие, един ден пророкът бил отнесен на небето от огнена колесница, като оставил на Елисей само горната си дреха. Юдеите вярвали, че той отново ще слезе сред тях преди идването на Месията. Ето защо когато след много години се появил Йоан Предтеча, той често бил смятан за върналия се на земята пророк. Св. Илия се почита от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Мойсей за един от двамата най-велики старозаветни мъже.
Повсеместно българите тачат св. Илия като господар на небесните природни стихии - градушката, гръмотевиците и светкавиците. Вярва се, че когато той препуска със своите коне по небесния друм, причинява гръм и огън. Ако хората не го почитат, ако не му заколят курбан, светецът може да заключи небесната влага и три години да не пусне дъжд на земята. Затова на Илинден обикновено се коли голямо мъжко животно - бик, вол или овен. Селото се събира на поляна под вековни дъбови дървета и там в казани приготвят курбана. Свещеникът извършва водосвет и освещава гозбата. Със светена вода той ръси наоколо, за да няма суша през лятото. Във всеки дом по традиция се коли най-старият петел на небесния светец.
Народните вярвания гласят, че когато светецът търкаля бъчви в небесата, тогава на земята гърми. А когато се изправял в битка със крилати змейове, триглави змии или дори Сатаната, тогава на земята вилнеели опустошителни природни стихии.
Разсърди ли се светецът – чакайте ледени зърна от ръкава си да пусне или още по-лошо – да заключи в небесната пещера дъждовете и на земята да настъпи суша. Загърми ли навръх Илинден – овошките ще загинат или ще се повредят, а лешниците и орехите ще са празни, само виното ще е добро.
Традицията повелява на този ден да се заколи курбан в чест на светеца. Обикновено се избира най-старият петел, т.нар. „баща“. Стопанката на къщата става рано призори и замесва погача„боговица“ и „колач“ за свети Илия.
Често селските сборове се организират на този ден. За здравето на всички се принася в жертвоприношение мъжко чифтокопитно животно – вол, теле или бивол. Готви се курбан, който се освещава.
Край могила, параклис, оброчище или стари дъбови дървета извън селото се нарежда трапеза. Според вярващите само така ще могат да умилостивят светеца и да опазят селището и реколтата си от наводнения и градушки.
Според народните поверия на Илинден не бива да се работи, за да не се разсърди светията. Не бива и да се къпете в морето, дори да влизате във водите му, защото на този ден морето взима най-много жертви курбан за светеца.
На Илинден празнуват абаджиите, кожухарите и терзиите, чийто патрон и покровител и свети пророк Илия.
