И заживяла щастливо в неговия мезонет, всеки един си имал личен лъскав автомобил, портфейл - тъпкан с кредитни карти, и пазарували без никакви задръжки. Това е мечтаното щастливо бъдеще за голям дял от жените на 21-и век.
Едно свястно и интелигентно момче с много качества и перспективи пред себе си за жалост почти няма шанс пред някой невъзпитан и примитивен богат тарикат. За все повече млади жени дори възрастта на мъжа е без значение. Дори не прибягват до клишираното обяснение,че за “любовта няма възраст”...
Но да откриеш мечтания “принц” с ферарито и мезонета не е лесна работа.
Обичайно претендентките за него са много. А и този тип мъже имат определени изисквания към жената - да е слаба, тунингована със силикон, да не е особено умна, за да няма претенции към него. Тук е проблемът на златотърсачките - налага се да инвестират солидна сума, за да станат конкурентоспособни.
Откъде се заформи тази масова истерия за мъже с тлъсти банкови сметки? Първо вина имат родителите, които не са насочили дъщерите си към ценности, различни от материалните. В България хората, които живеят сравнително добре, са твърде малък процент. И много родители не виждат друга опция освен да ориентират дъщеря си към големия град, където да се лепне за някой богат съпруг.
И така всяка година нови и нови претендентки нахлуват в големия град и жадно търсят героя на своята приказка. И какво друго да се очаква, след като обществото ни е затънало до гуша в темата за парите, за тяхната липса, за нуждата от тях и пр. По новините нашите политици все това говорят - кой колко е взел, кой колко дължи и кой колко ще даде, ако бъде избран. Най-безочливо манипулират най-уязвимите - пенсионери и хора без образованието да вярват на лъжите, с които ги заливат. Появява се и един познат, сравнително млад образ, който обещава хубави неща, като мимоходом оплюва политиците, които допреди година е обожествявал с ясното съзнание, че обещава небивалици и с ясната цел той също да пооткрадне.
И така нашият образ се превръща в “новия спасител”, който също като предшествениците си ще се окаже поредният манипулатор. Нормално. Живеем в общество, където възрастните хора си броят последните стотинки за хляб, но все още вярват в приказки, майки, които се чудят откъде да намерят средства да отгледат децата си, и деца, които, като поотраснат, търсят лесен начин на живот, в онзи лукс, който никога не са имали.
Политиците направиха българската жена златотърсачка. После мрънкаме, че свестни мъже трудно се намират. Как да ги има, когато самите жени ги превърнаха в средство за своето луксозно оцеляване.
Много по-лесно е така, отколкото да се бориш сама да се издигнеш и да се пребориш за мечтания живот. Но тъкмо защото е по-лесен, маса девойки избират този път - влагат определена сума в себе си, за да задоволят изискванията на бъдещия си спонсор и тръгват на лов за мъже. А къде е любовта? Колко ли пъти съм била свидетел на разговори, в които се уточнява, че любовта е важна, но любов къща не храни. Затова по-добре без любов, но със скъпа кола, луксозно жилище и маркови дрехи, отколкото бедна и гладна до любим човек. Някои дори не знаят смисъла на думата любов. И на мъжете не им е лесно. Какво друго им остава освен да се стремят на всяка цена да станат заможни, за да кръжат около тях красиви кандидатки, които да ги обикнат. Е, заради претъпкания джоб, но какво от това? И така се върти един порочен кръг.
Жените търсят богати мъже, богаташите имат фиксирани изисквания относно външния вид - нали който плаща, той поръчва музиката. Обикновените момчета се стремят да станат спонсори и така продължава вече сума ти време. И докога ще я караме така?
И все пак в тази мрачна въртележка проблясва малка светлина. Все още се намират момичета, които търсят любов, и мъже,които искат да поверят сърцето си на правилната жена. Вярно е, че са рядкост, но ги има. Те са еделвайсите на обществото ни
Пред изчезване са и май се налага да ги обявим за изчезващ вид и да ги поставим под социална защита. За да успеят те да създадат нормални семейства и да възпитат поколения, които да носят в себе си същинските човешки ценности. И така може би след време нацията ни ще се прочисти от кухите създания, рожби на едно болно общество. За жалост дотогава не ни остава друго освен да гледаме сеира в парламента, да търпим върлуващата простотия в обществото и идеала на скъпите имоти, луксозните автомобили и марковите дрешки върху силиконовата гръд.
