Стотици вярващи от България, Гърция и Турция се стекоха в старо турско гробище, пише 24rodopi.com. Ритуалите се извършват всяка година в кирковското село Подкова на 6 май, когато мюсюлманите отбелязват Хъдърлез , аналогичен на християнския Гергьовден . Камъните, за които се смята, че носят изцеление, са разположени в мюсюлманско гробище край уникалната дървена джамия „Еди къзлар“, в превод от турски – седемте моми.
Легендата за нея разказва, че е построена за една нощ от 7 девойки.
Тя е на около 500 години и в дъбовите талпи, от които е изградена, няма нито един пирон. Преди да стигнат култовите камъни, за които се вярва, че са лековити, местните преминават през джамията. Всяка година на 6 май в нея се отслужва мевлид (служба – б.а.) за здраве и берекет и се раздава пилаф -овче и телешко месо с ориз.
Камъните се намират на около 300 метра от мюсюлманския храм. Най-популярният представлява каменен блок, в който е изсечен четириъгълник. Местните го наричат Дупчения камък . Вярват, че ако човек се провре през отвора му, болежките ще го напуснат.
Болният трябва да премине през провиралото 3 пъти в посока, обратна на часовниковата стрелка. Вярва се, че камъкът отнема всяка болка, а преминалият през него ще бъде здрав през цялата година. След като бъде изпълнен ритуалът на провиране, на околните храсти се завързва парченце от дреха. Това е и причината районът около Дупчения камък да е осеян с парцалчета.
„На 6 май в Подкова идват най-много хора да търсят изцеление, а през последните години броят им се увеличава непрекъснато. Никой не знае откога датира традицията“, твърди кметицата на селото Севинч Исмет. Според нея по-рано провирането през камъка ставало само преди изгрев-слънце.
Сега провиралото се използва през целия ден, а местни преминават през него не само на Хъдърлез, а и в останалото време на годината. Другият камък, за който се вярва, че лекува, е продълговат и е забит в земята. Намира се на 10-ина метра след Дупчения и наподобява еректирал фалос. Вярва се, че лекува ревматизъм и болести на кръста и опорно-двигателната система.
Хората с болки в кръста сядат на земята и опират гърба си на изправения камък. Болните от ревматизъм пък го докосват 3 пъти с болното място на тялото си. След ритуала
Вярващите оставят монети в 3-те отвора в най-горната част на камъка, както и парченце от дрехата си. Местни вярват, че по-малките тъмни камъни, разпръснати хаотично в гробището, лекуват главоболие. Страдащите се снижават и докосват челото си до тези камъни.
В близкото до Подкова село Старейшино има друго култово място, наричано от местните Пунар кая (Скален кладенец). То представлява естествена пещера, в която има извор.
Водата се събира в 2 изсечени в пода басейна, съединени с улей. На 6 май местните къпят за здраве децата си в извора. Вярва се, че водата от пещерата лекува заекване и уплах. На около 300 метра от Пунар кая край малък водопад се намира друго провирало, използвано от хората – Дамла кая, т.е. Капещия камък.
„Твърде възможно е камъните в Подкова да са още от времето на траките“, смята археологът в регионалния исторически музей на Кърджали Милен Камарев.
Според него Дупчения камък е подобен на скалите, в които древните обитатели на Източните Родопи са правели изсичанията си. Археологът не изключва възможността продълговатият камък, за който се смята, че лекува ревматизъм, да е менхир.
„Не е ясно дали в древността култовите камъни са били на сегашното си място, или са били донесени“, твърди Милен Камарев. В района около дървената джамия не е правено сериозно археологическо проучване. Не са правени разкопки и в района на с. Старейшино, където се намира древна куполна гробница.
