“В киселото мляко - основната ми храна, откак се помня, слагам сол. Вкусът му е като на сирене, а си е мляко”, казва столетницата Фатме Чолакова- Василейка.
“Вижда чак отсреща в гората на близо километър и забелязва клатенето на дърветата при вятър”, обяснява снаха Лина.
Друг навик на бабата също озадачава младите. Тя пие много вода - над 2 л дневно, и винаги на стайна температура “Има си съд за вода. След като я изпие, налива отново, за да се изравни температурата, никога не пие водата веднага”, добавя Лина. Всъщност тя не е пряка снаха, а съпруга на един от 20-те внуци на Фатме - Красимир. Двамата твърдят, че бабата не е на 100, а на 109 г.
В официалните регистри е записано, че бабата от доспатското село Барутин е родена на 7 юни 1913 г. Същите данни фигурират и в личната карта. Разминаването си обясняват с това, че тогава се е върнала със семейството си от Гърция. Била някъде 8-9-годишна.
Столетницата нямала намерение да се занимава с корекция на истинската си възраст, въпреки че ще стане един от най- възрастните жители в Европа, защото за това се налагали дълги и безконечни дела.
“Помня много добре, че бях голяма, и ме записаха, че съм се родила, когато се върнахме тук”, казва столетницата. “Чувал съм от много възрастни хора, че това не са реалните години. В миналото било практика тук хората да записват официално децата си години след като се родят, за да се види дали ще оживеят, смъртността е била висока”, намесва се кметът Веселин Калфов.
В селото, което наброява към 1700 души, Фатме Чолакова е единственият столетник, сочат регистрите. Иначе жители на над 90 години има много. Последният човек, доживял един век, пак е била жена - починала на 103 години.
Родителите на Фатме работели като ратаи в Гърция в началото на миналото столетие. Цял живот я наричали Василейка, както викали като малка в Гърция, където се родила. Когато си дошли, се сдобила и с ново име - записали я Фатме, но никой в Барутин не я нарича така. “В Гърция беше хубаво. Имаше хляб. По-добре бяхме. Тук беше голям глад, нямаше какво да ядем”, спомня си баба Василейка.
Задомила се късно - била към 25-годишна. По онова време в района момичета на тая възраст са си били стари моми. Имала рахит, била дребничка и не много привлекателна, а ергените тогава търсели за съпруги момичета с яки снаги, за да работят здраво на нивата.
С мъжа си Ибрахим, покойник от 20 г., имали общо 10 деца. Двете от тях им починали още като бебета. Родата им наброява 20 внуци, 31 правнуци и 14 праправнуци. Петте момичета и трите момчета на Василийка и Ибрахим са живи. Сега най-големият - Мурад, е на 82 г., а най-малката - Зебка, на 58. Раждани са през 3 години.
“Жената трябва да ражда много деца. Кръвта се пречиства след всяко раждане и става здрава”, вметва столетницата. Тя никога не е била пълна. “Не съм се лишавала от храна, но когато работиш, няма да напълнееш”, вметва старицата.
“Цял живот съм гледала деца - тая мойта коса е побеляла от деца. Отглеждах моите, на братята на мъжа ми, а след това внуци и правнуци. В една къща живеехме с братята на Ибрахим. Всичките ни деца наброяваха към 30 и аз се грижех за тях, докато етървите работеха”, спомня си баба Василейка. “Деца не трябва да се бият. При Чолакови дете до 8 години никога не се е удряло. На децата трябва да им се дава свобода, река можеш да спреш, дете -не. Ако го удариш, хем то ще страда, хем ти”, казва баба Фатме.
“Майка никога не ни е посягала”, категорична е 77-годишната дъщеря Кибше. Тя е омъжена в селото и често идва да я нагледа. Допреди две години майка била неотменно на нивите и в градините. “Не понася плевелите и с тесла ги окопава всеки ден”, казват внуците. Бабата е неграмотна, не познава часовника и се ориентира по слънцето. Може да брои обаче.
Демократичен човек е, възприема новостите с внимание и уважение. Любопитства за какво са мобилните телефони и как се използват. Чак се заглежда по компютъра на децата”, казва Лина, която от 8 години е неотлъчно при бабата.
Винаги по време на Рамазан столетницата е постила цял месец. От 2 г. близките не казват кога е време да се пости, защото е твърде слаба и ще си навреди. Баба Василийка не си спомня да е ходила някога на лекар. “Когато се е разболявала леко, е било все от вируси от децата, защото постоянно си играе с тях”, казва Лина.
Основно през целия си живот е яла мляко, сирене, кашкавал, извара. Съпругът Ибрахим цял живот е бил овчар и имали десетки овце. “Не съм налитала на месото от тях, а на млякото им”, казва тя.
Сега внукът Красимир също е животновъд. Отглежда 10 крави и столетницата може да разчита на същото меню, както е било на младини. Свинско месо никога не е опитвала, понеже религията не позволява. Никога не е пила алкохол и пушила цигари. Храната е била все домашна - от картофи, фасул, зеленчуци. Плодовете - круши, ябълки, сливи, също от нейната градина. Дори олиото им е било домашно приготвено.
“Любимата храна е осолено мляко и варени картофи. Боцва от картофите и ги топи в млякото”, обяснява Лина. Още от зимата планувала колко и кои ниви с картофи да се засадят. “Дори да няма хляб, като има бол картофи, ще се оцелее”, казва столетницата. Сладко почти не яде. “Шоколад, вафли и всякакви сладки продукти от магазина не ги яде. От конфитюри и компоти, приготвени вкъщи, не се отказва”, разказва Лина.
