Виктория Капитонова в болезнено искрено интервю за живота и розовите очила

В живота тя съвсем не е принцеса с красиви тоалети, въпреки че е много красива. Разчита само на себе си и определено не е от жените, които ще направят компромис с принципите си.

Разговорът с Виктория е откровен и без маска - каквато е и самата тя като инфлуенсър. Както сама се представя в социалните мрежи - "полезен блогър"!

- Вики, ти успя да спечелиш "Ергенът" след доста оспорвана надпревара! Какво ти донесе тази победа?

- Минаха месеци и аз преживях тази емоция, но сега, когато гледах отстрани формата, отново си я припомних. Донесе ми, разбира се, не само емоционални моменти, но и повече популярност. Все пак, основното ми занимание в последните години е инфлуенсър и това съвсем не е без значение. Когато започвах участието си в "Ергенът", имах към 80 000 последователи в Инстаграм. После стигнах до 130 000, а след това ми блокираха профила, защото някои от нещата, които бяха излъчени в ефир, не се харесаха на определен кръг хора, които са го докладвали.

- Все още ли е така? Мина доста време…

- Все още, да. Аз създадох един резервен профил, за да не губя връзка с хората, защото се занимавам с това от 2018-та година, а не от вчера, както например някои от участничките във формата. Това не е бърза популярност, която се случва за няколко дни заради риалити формат, а е моя професия от последните няколко години. В профила ми споделях много неща, голяма част от които полезни – включително и хайлайф акценти. Ще се оправи, създава неудобство, но няма страшно.

- Как се видя отстрани в "Ергенът" – като поведение, отделни реакции?

- Не е имало нещо, което да ме изненада чак толкова, може би защото и това не е първата ми телевизионна изява, вече познавам себе си в такива ситуации. Разбира се, всички знаят, че за да се стигне до една ситуация, пораждането на която има по-дълга предистория, не всички фактори се помнят или взимат под внимание, и затова много хора логично реагират. За обикновения зрител със сигурност е било трудно да разбере защо са се случили по точно определен начин някои неща, и някои мои действия.

Да, със сигурност има неща, за които съжалявам. Цялата изолация, в която си, се отразява. Два месеца нямаш никакъв контакт с близките си. Нямаш представа дали родителите ти са добре, какво се случва с кучето ти, което в случая аз дадох на приятел за този период. Мога да сравня усещането само с това да си в затвор, където също са ти забранени тези неща. В такава ситуация ставаш по-нервен, по-раздразнителен и възприемаш всяко едно нещо по-крайно.

Ако в реалния живот определена ситуация никога няма да те разтърси по този начин, то в подобен риалити формат е неизбежно. Чувстваш се като оголен нерв.

- Отстрани картинката изглеждаше по друг начин – красиви гледки, лукс, слънце, море…

- Да, така изглежда, но ние съвсем не бяхме като на почивка, въпреки че имаше моменти, в които можехме малко да се отпуснем покрай басейна, например. Времето за снимки беше доста дълго, ставахме към 9:00 ч. всеки ден, имахме някакви игри или предизвикателства. Често лягахме много късно, но аз не съм очаквала друго. Предвид досегашния ми опит с телевизионни участия в предавания, ми беше ясно, че не отивам на почивка.

- Коя от участничките те изненада неприятно?

- Да ти кажа честно, поведението на всяка една от участничките не ме изненада, беше такова, каквото и очаквах. И това, което е излъчено, съвпада с истинската картинка, освен за една участничка – Деница. Не съм знаела даже, че тя е говорила някакви неща зад гърба ми, че съм била манипулаторка и такива неща. Но там тя не ми показа, че мисли така за мен, и има проблем с мен. Разбрах го впоследствие от телевизията.

- А с коя станахте приятелки и след формата?

- Поддържам много близка връзка и с Дениз, и с Венета, и с Габи, с Люси, с Благовеста също. С Марта сме в нормални отношения, но не сме излизали само двете навън. Най-близка съм с Дениз. Имаше период, в който бяхме близки и с Гери, и с Ева.

- А какво мислиш към днешна дата за Виктор?

- Да ти кажа честно, не съм имала възможност да общувам много с Виктор в реалния живот. Представата ми за него е на база на предаването, където всичко е насочено към това да се осигури спокойна атмосфера и участниците да се съсредоточат в емоциите и общуването помежду си.

- Ти беше споделила по bTV, че Виктор не е мъжът, с когото би имала сериозна връзка. Защо го каза?

- Още на първата ни среща в риалити формата, когато бях спечелила груповата битка, той ми сподели за плановете си за бъдещето. И още тогава разбрах, че се разминаваме. Имам други амбиции, различни от неговите. Аз съм човек, който смята, че жената трябва да бъде зад мъжа, но не бих заминала, изоставяйки всичко постигнато за себе си до момента. Бих била с човек, който споделя мечтите ми. И още нещо – успяла съм да си създам някакъв комфорт, имам работа, дом, куче, и изведнъж да замина с човек, в когото не съм сигурна на 100%, е доста рисково. Това е много сериозна стъпка. Аз, все пак, не съм на 18 години, на 27 съм, гледам реално, не през розови очила.

Отделно от това добре разбирах, че след края на предаването той ще стане много известен, а нещо подобно ще е тежък период за всяка една нова двойка. Няма как да поема подобен риск. Това, че не задълбочихме отношенията си по-скоро е за добро. Така даже стана по най-добрия начин, по който можеше да стане, без никой да страда.

- Нямаше те на афтър партито след края на "Ергенът", после се появи информация, че е поради семейна причина…

- Да, нямах възможност да присъствам. Не исках да споделям нищо по този въпрос, дори нямам идея как се е разбрало в медиите, вероятно заради липсата ми на партито. Така или иначе, е тема, която никъде няма да коментирам.

- Как излизаш по-бързо от трудните моменти? Има ли нещо, което правиш, за да си възстановиш психическия баланс?

- Обмислям нещата насаме. Не правя нищо конкретно. Опитвам се да възприема ситуацията, след това да превключа вниманието си към нещо друго, защото разбирам, че трябва да поема отговорност. Има хора, които са ми споделяли, че в подобни проблеми изпадат в депресии, не ходят на работа и това може да продължи с месеци.

Аз не мога да направя нещо подобно, защото отговарям сама за себе си. Ако го направя, никой няма да дойде при мен и да започне да ме храни с лъжичка. Трябва да стана и да продължа. Нямам избор. Най-лесно е да легнеш, да се разревеш и да спреш всичко да правиш…

Аз не мога да си го позволя. Трябва да се движа. Давам си 1-2 дни, за да обмисля ситуацията и след това продължавам да работя. Понякога има периоди, в които си казваш – случило се е, неприятно е, ужасно е, но животът продължава, трябва да станеш, след като си паднал. Дори и да съм много разстроена, ако нещата не зависят от мен, това нищо няма да промени.

- В този момент звучиш като мъжко момиче, което няма да седне и да мрънка, когато има проблем. А вероятно има мнозина, които си мислят, гледайки те отстрани, че живееш като принцеса, без проблеми – волно и безгрижно?

- Да, това го има на 100% и ти си абсолютно права. Но това е ситуацията, аз нямам избор. И да мрънкам, това няма да ми помогне. Защо не казвам за някои от нещата, които ми се случват? Защото разбирам, че хората не се интересуват от проблеми. Те влизат в социалните мрежи, за да се отпуснат, а не за да се натоварват. Затова и съдържанието, което започнах да правя още през 2018-та, е точно в тази посока – зареждащо, отпускащо и най-вече полезно.

- Кажи ми кое те накара да дойдеш, и най-вече да останеш, в България? Русия е и по-голяма, и по-необятна откъм възможности като държава.

- Когато бях на 15 години родителите ми решиха да пробват да ме изпратят в Щатите, за да науча английски език. Може би не ти е правило впечатление, но руснаците не са много добре с езиците. А в същото време виждам, че в България почти няма млад човек, който да не знае този език – добре ви го преподават или просто имате предразположеност.

Когато се върнах за първи път от Щатите, не бях с добър английски, но казах на родителите си, че ми е харесало там и бих искала да опитам да продължа да уча, но тъй като нямах добър английски, това така и не се случи. Но майка ми намери информация за американския университет в Благоевград, където има отделен институт, в който влизаш първо, учиш всеки ден езика, след което се прехвърляш и в самия университет. Учих така 2 години, приеха ме и така се завъртя всичко.

Междувременно се запознах с едно момче в Благоевград и окончателно се отказах да пътувам. Завърших университета, с него вече не бяхме заедно, но след това се появи възможност да получа карта за временно пребиваване в България. Чувствах се добре тук и прецених да се преместя в София. Взех си апартамент, после и куче, и така останах.

- Какво мислиш за политическата ситуация в момента между Русия и Украйна?

- При мен проблемът е, че аз не съм чиста рускиня, а съм на 25% украинка, защото баба ми е от там. Няма как да подкрепям само едната или само другата страна – и двете са ми родина. Все едно да имаш майка и баща, и те да се карат помежду си… Боли, но ти не можеш да избереш един от двамата, нали?! Много ме натъжава всичко, което се случва в последните месеци. От една страна, умират много хора, а от друга са всичките тези абсурдни санкции към другата страна. В крайна сметка, и двата народа страдат силно заради неразбирателството на правителствата.

- Какви планове имаш сега за бъдещето?

- Искам да се развивам, да подобрявам качеството си на живот. Искам и да си създам семейство, да имам деца, но не в близките 2-3 години. Ситуацията в професионално отношение ми показа, че не мога да разчитам само на социалните мрежи, а трябва да помисля и за друг тип кариерно развитие, за да се чувствам стабилна. Но не е само развитието в професионален и финансов план. Искам да се развивам и духовно – нещо, за което майка ми сега е много активна.

- А сърцето ти свободно ли е?

- Все още да.

- И за финал – ще те видим ли скоро и в друг риалити формат?

- В последните две години имах по едно участие. Вероятно ще поизчакам малко, за да посъбера кураж (усмихва се) и защо не. Времето ще покаже. Засега се чувствам добре така, после ще видим./show.blitz.bg

Интервю на Анелия ПОПОВА