Новият коронавирус промени света така, както малко други болести досега са успявали да го направят. Въпреки, че учените са единодушни, че до летален изход стигат предимно възрастни хора с придружаващи заболявания, все по-често сме свидетели на факта, че много млади и физически здрави хора (дори спортисти) влизат в интензивното отделение след зараза с COVID-19 .
Към момента коронавирусът, причиняващ Covid-19, е достатъчно стабилен, за да позволи създаването на ваксини и лекарства. Това коментира пред БНР проф.Александрова от БАН.
„За разлика от всички РНК-съдържащи вируси, той е много по-стабилен. Едно много голямо проучване, което приключи наскоро и анализира данните за вирус, изолиран от над 48 хиляди души - това са над 48 хиляди генома, показа, че вирусът е сравнително стабилен. Да, в него има мутации, няма как да няма, но така или иначе той е достатъчно стабилен, за да не създава към момента проблеми нито за създателите на ваксини, нито за създателите на лекарства, нито пък за диагностиката.“
За момента ситуацията е спокойна, изменчивостта на вируса е двойно по-бавна от тази на грипния вирус, посочи Александрова. Разработващите ваксини се насочват към по-устойчиви, по-консервативни структури във вируса, подчерта тя.
„И второ – много от тях се стремят да създадат, образно казано, една базова ваксина, в която при необходимост точно онази част, която е ключова за имунния отговор, в която ако настъпят промени, може да бъде заменена с тази, която е актуална.“
Има данни, че изменения в човешки гени могат да предопределят по-тежко протичане на клиничната картина. Това би могло да бъде една от обясненията защо млади и здрави хора могат да се окажат в интензивните отделения, каза още проф. Радостина Александрова. Тя смята, че данните от последните дни у нас звучат по-оптимистично, но трябва да стане ясно колко устойчива ще бъде тази тенденция и да не пренебрегваме спазването на мерките, защото вирусът не си е отишъл.
„Докато той все още е с нас, ние трябва да се съобразяваме с него.“ Учените се борят не толкова помежду си, колкото се надпреварват с времето, изтъкна проф. Александрова. „До момента, в който имаме сигурна ваксина или специфично лечение за този вирус и за предизвиканите от него здравословни усложнения, няма как да бъдем спокойни.“
Въпреки че редица ваксини са на последната права на своето разработване, няма как да сме сигурни, че в следващата половин или година ще разполагаме с надеждна ваксина. Затова и в цял свят учените са предпазливи, допълни специалистът.
„В момента е прекалено рано, за да кажем, че която и да било от ваксините в момента – те са повече от 165, 27 са в клинични проучвания, няма как в момента да бъдем сигурни, че която и да е от тях е ефективна“, коментира проф. Радостина Александрова. Необходими са поне няколко месеца контролните групи и доброволците, които се ваксинират, да се срещнат с вируса в естествени условия, за да може да се прецени доколко ваксината може да свърши своята работа, поясни тя.
По думите ѝ „да искаме да съкратим този период е все едно да накараме едно пиленце да се излюпи по-рано, отколкото природата е определила.“ Големият въпрос е доколко имунният отговор, предизвикван от разработваните сега ваксини, ще бъде достатъчен, за да може да ни предпази от вируса и дали напълно ще успее да предотврати клиничната проява или просто ще я смекчи.
