Древен вирус беше съживен след 30 000-годишна летаргия, съобщава Би Би Си. Вирусът е открит замръзнал в дълбок слой на сибирския пермафрост.
Наречен е Pithovirus sibericum и принадлежи към клас гигантски вируси, открити преди 10 години. Не всички вируси са дълги, но този е с дължина от 1,5 микрометра и е най-дългият открит. За последно дългият вирус е бил заразен преди около 30 000 години. Учените са успели да "съживят" вируса в лабораторни условия. Изследванията показват, че той е опасен за амебите, които са едноклетъчни организми. Заразата не се предава на хора или животни. "Вирусът влиза в клетката, размножава се и накрая я убива.
Може да убие амеба, но не може да зарази човешка клетка", обясни д-р Шантал Абержел, един от ръководителите на изследването. Според учените в сибирския пермафрост вероятно има други по-опасни патогени. Специалистите предупреждават, че регионът е под заплаха. От 70-те години дебелината на пермафроста е намаляла, промяната на климата подсказва, че ще намалее още. Проф. Клавери предупреждава, че разкриването на дълбоки пластове може да представлява нова заплаха. "Това е рецепта за бедствие.
Ако започнат промишлени изследвания, хората ще се заселят около дълбокия пермафрост. Със сондажи дълбоките пластове ще бъдат пробити. Ето къде се крие опасността", казва той. Древните щамове на едрата шарка, която бе обявена за изчезнала преди 30 години, могат също да представляват опасност. "Ако това е вярно, че тези вируси оцеляват по същия начин като вирусите на амебата, но едрата шарка не е изчезнала от планетата, а само от повърхността. Достигайки по-дълбоки пластове, вероятността шарката отново да бъде опасна за хората може да се появи отново", казва той. Не е ясно дали всички вируси могат да бъдат активни след замразяване в продължение на хиляди, дори милиони години.
"Това е въпрос за 6 милиона долара. Откриването на вирус, който все още е способен да зарази приемника си след толкова дълго време, е изумителен. Колко дълго другите вируси могат да останат жизнеспособни е въпрос на догадки. Съмнявам се, че всички са толкова издръжливи като този", казва проф. Джонатан Бал, вирусолог от Университета в Нотингам. "Замразяваме вируси в лабораторни условия, за да ги съхраним за бъдещето.
Ако те имат липидна обвивка, като грипа или ХИВ, са по-крехки. Вирусите с протеинова обвивка, като шап и обикновената настинка, оцеляват по-добре. Не замразяването и размразяването създава проблеми, защото топенето на ледовете има физически вреден ефект. Ако те преживеят топенето, то тогава бързо трябва да намерят приемник, когото да заразят", добавя той.
