Влади Въргала спечели тазгодишното издание на „ ВИП брадър ”, а с победата - и редица „щети”, негативи и равносметки. Преди финала актьорът се беше превърнал в епицентър на ситуациите в Къщата, а в причина за пренасочване на настроенията се превърнаха не само откровенията му за проблемите с алкохола и тези с жена му, но и острите спорове с певицата Камелия Воче.Две седмици преди финала съпругата му Силвия даде за първи път интервю пред „ШОУ”,след като бе отказала на абсолютно всички медии, а думите й бяха болезнено искрени.
Сега разговорът е с Влади и е не по-малко откровен!
- Влади, точно преди да влезеш в Къщата, ти ми сподели, че само финансово отчаяни хора биха влезли в подобно шоу, а сега си негов победител…
- Така беше, да. Но винаги във всеки го има скрит и този вариант. Дори и на САЩ’94-та – да не мислиш, че някой от онези тогава са си мислели, че ще се класират на полуфиналите, камо ли, че ще станат четвърти?! Това, което по-скоро ме интересуваше, е да изляза с възможно по-малко щети.
- Но щетите за теб изобщо не бяха малко!
- Знаеш ли, правилно е на всеки етап от живота на човек да се случват разни изпитания, с които той да се проверява. Да си направи сам той преценката. В моя случай си беше едно бойно поле. В интерес на истината, ако не е финансовата причина, за да влезеш, трудно би влязъл просто така. Сега, аз разбирам, че има хора, които искат да са под светлината на прожекторите, да се покажат, да заявят, че ги има. И едни от хората, за които беше просто важно да бъдат в този формат, единствено за да го спечелят, първи отпаднаха.
- И силата на интригата, и силата на емоцията обаче те накара в определени моменти да загубиш почва под краката…
- В моментите, когато си там, неминуемо идва ред на онзи психологически срив, през който повечето минаваме. Аз нямам тайни от света, но не съм разгръщал до момента личния си живот. А нали идеята е да запознаеш тези, които не те познават, със себе си...
Влади със семейството си
- Когато говорих със съпругата ти Силвия обаче, тя сподели, че за нея факта, че си допуснал личния ви живот да е на показ, е сериозна грешка...
- Ами… да. Със сигурност беше грешка! Защото нашият живот винаги е бил единствено и само на семейството. Беше грешка, наистина. Те никога не са харесвали светлината на прожектора и изключително много неща са им се струпали в този месец, които нито са искали, нито са имали нужда да понасят. Станали са център на внимание, на обсъждане… Беше моя грешка. Така, както не си позволих да обсъждам хора, които не са в Къщата, така не трябваше да забърквам и семейството си. Но тази битка, която аз водя, е обща битка. Даже ми е трудно да говоря сега за тези неща…
- Каква е емоцията, която споделяте сега със Силвия, след излизането ти от шоуто? В разговора си с нея аз усетих нотка на съмнение от нейна страна затова доколко вие ще съумеете да останете заедно…
- Борим се да сме заедно! Ако едно такова нещо, каквото се случи с мен, със семейството ми… ако един „Биг Брадър” може да реши толкова лесно неща, които имат много причини, щеше да е прекрасно. Но това изпитание е изпитание за всички и може би добре се получи, че те също бяха сложени на сцената. Аз се надявам, вярвам, че всичко е възможно да се хармонизира. И Силвия се стреми към това. И смятам, че от тая серия ще има хепиенд! А това интервю, което направихте, е единственото, което тя е дала… никога не е давала интервю, но сега го е направила, защото на теб ти имам пълното доверие. Благодаря ти за което! Със Силвия онзи ден се върнахме от Добрич, където бяхме на ежегоден благотворителен търг на организация „Майчина грижа”, където набираме средства за талантливите деца на града. Специално отидохме там, но имахме и възможност да си поговорим много.
Обичаме се, заедно сме и продължаваме напред!
- Какво е реалното положение на апартамента, в който живеете, защото от това, което стана ясно в предаването, се разбира, че ти си почти бездомен…? И в онзи момент, в който непозната жена се обади на директната линия и ти предложи пред цяла България апартамента на дъщеря си, беше трогателно! Успя да разплаче не само теб, но и останалите съквартиранти…
- Това означава, че на тая земя има ангели!… Ние се видяхме с тази жена онзи ден, Диди се казва. Аз й се обадих и обядвахме заедно – с нея, с дъщеря й, със зет й и едни наши общи приятели. Аз бях с дъщеря ми, защото Силвето и Виктор имаха работа. Направихме един много зареждащ обяд. Моментът, в който се е обадила, е бил следствие на нейна спонтанна реакция - решила е, че може да помогне и, без да се замисля, ми е предложила… Дори без да е говорила с близките си! После, когато им е казала, те й казали: „Разбира се, как!…”. Разбираш ли за какво говорим! Видях с очите си, че на земята има ангели! И тя, и семейството й, са ангели! Освен всичко друго, тя е пенсионер с минимална пенсия…
Ситуацията с апартамента ми все още се изяснява, тепърва ще разбера. Сега ще продължим борбата. И след време Господ така ще подреди нещата, че да се случат точно както трябва да се случат, за да запазим жилището си. Но аз и преди съм ти казвал, че, дори и да ми вземат покрива, аз няма да остана бездомен! Ситуацията с КТБ не искам да я коментирам, защото станаха толкова много интерпретациите.
Влади Въргала (в средата долу) в горещ кадър от Къщата, в който Зорница Линдарева (вляво) и Елена Кучкова – (вдясно) останаха и без дрехи, и без задръжки, пред погледите на съквартирантите
- Влади, доколко определящ е алкохолът в твоя живот сега? Едно от кубчетата, които ти избра, беше именно „Имам проблем с алкохола”, а и той се явява това, което успява да срути само за миг сегментите, които си подредил в личния си свят…
- Ами… алкохолът при мен е не по-силен, но и не по-слаб, отколкото е при всеки един човек, който го употребява. Просто идва един момент, в който той започва да ти диктува философиите за живота и да ти определя ценностите. А когато започнеш по емоционални причини да го употребяваш, там вече става зависимост. Затова се казва, че нямаш трезва преценка.
- Какви бяха твоите емоционални причини, за да приемеш тази зависимост в пълната й картина?
- Много е трудно да се говори на тази тема… Имаше един откъс – какво казваше пияницата на Малкия принц:
„Пия. Защо? Защото ме е срам. От какво те е срам? От това, че пия!”
Доста от хората, които са подложени на ежедневен стрес и емоционални амплитуди, занимаващи се с обществена дейност, имат нужда да избягат от отговорността. И неслучайно много от хората, занимаващи се с тази професия, което не значи, че и лекарите не са така, започват да пият. В началото, когато пиеш, резултатът е един, впоследствие започваш да гониш стари резултати… Както е при наркотиците – колкото повече взимаш, толкова повече искаш. Не ти действа по един и същи начин, трябва ти и още, и още… и в един момент става така, че винаги, когато е пил човек, има неспособност, има страхове. А когато имаш работа, искаш да вземеш някакъв допинг, за да можеш да я свършиш. И старото правило, че клин клин избива, веднага действа… И става проблем! Защото нито без алкохол можеш, нито с алкохол, само че, когато си пил, започва повече да не ти пука. Притъпява се чувството за самосъхранение и логиката, и човек предпочита да е там, отколкото в реалността. За толкова хора се знае, че имат проблем с алкохола, толкова си отидоха от това, талантливи, добри хора, но със слаба воля...
- Обезверяването, което идва с алкохола, ли ти подейства по такъв начин, че да кажеш на глас един от тези страхове, а именно – раздялата със съпругата ти?
- Ами… не. В интерес на истината, когато правих игралния филм, не съм близвал нищо, никакъв алкохол. Нещата се бяха хармонизирали. Но
аз никога не съм давал дума, че няма да пия през живота си!
Аз съм казал, че няма да пия и няма да пуша, докато завърша филма. Когато филмът беше факт, аз сипах шампанско, запалих си една цигара и Силвия се разочарова. Защото тя е приела в този момент другата крайност. На нея й тежи това, а аз не мога да разбера защо й тежи… Хем го разбирам, хем не мога да приема, че едно такова нещо би било най-важно. Не го приемам поради една-единствена причина – не искам да давам дума „аз никога през живота си няма да пия”, защото по този начин се чувстваш ограничен. След това наистина пак дойде един момент, в който отново залитнах… После, докато правех сериала, не съм близнал нито капчица, дори бира, нищо! Когато свърши, изведнъж, все едно никога не си спирал!… И в този момент е най-страшно, защото Силвето явно загуби доверието в мен! Нещо си беше отишло… Проблемът вече беше не дали ще пиеш, а каква е рецептата, какви съставки да се сложат в тенджерата, за да стане магията... Нормално е, когато пиеш, да се напиеш, проблем става тогава, когато започнеш да пиеш, за да не изтрезнееш! В момента аз знам, че няма да пия, но няма да го заявявам и да се кълна в това нещо, защото нищо чудно да се случи нещо, за което си мислим, че сме подготвени, пък да не е точно така. Тази битка съм я спечелил – това мога да кажа, но войната дали си я спечелил, можеш да знаеш чак… в момента, в който започнат да гасят лампите.
В една от мисиите Влади беше изкъпан от Камелия Воче (вдясно), Кали (в средата) и Ели Гигова
- Децата ви трудно са възприели ситуацията в Къщата, в семейството, съчетанието между двете в един и същи момент… Силвия сподели с мен, че дъщеричката ти в един момент дори се е затворила в себе си, не е искала нищо да чува, да знае…
- И Силвето, и децата ме посрещнаха, когато излязох, с чувството, че важен човек от семейството се прибира. Не сме имали упреци един към друг. Не сме отправяли обвинения. Относно дъщеря ми, нея винаги аз съм я пазел много... Битката е обща и това, което не ни убива, ни прави по-силни. Аз наблюдавам как Александра се справя и съм спокоен. Тя е боец и се справя много мъжки! Не е възможно да е друго, ние сме скачени съдове, абсолютно споени един за друг. И всяко едно нещо, което е станало с единия, е станало и с другия. В момента аз хем го отчитам като грешка – че въвлякох семейството си в това, едновременно с това не мога да се самоупреквам, защото битката е за нас. И нещата са такива, каквито са.
- Ти преживя истински емоционален катарзис в момента, в който трябваше да задържиш безизразно лицето си, когато децата ти влязоха за малко в Къщата!...
- Аз и за секунда не бях забравил, че това са два месеца, в които няма да се виждаме. Но емоционалният ти праг е толкова нисък, че в такъв момент хем си даваш сметка, че са дошли децата да те видят, а вие живеете на 15 км един от друг в момента, и всичко е прекрасно, защото, ако има нещо лошо, веднага „Биг Брадър” ще те информира, хем няма логика емоционално „да припаднеш”. Обаче то ти въздейства. Като индийски филм е.
- При излизането си от Къщата в интервю Людмила Захажаева сподели, че продуцентите са скрили епизоди, в които ти три пъти посягаш на дъщеря й Албена…
- С Албена имахме конфликти, имахме сблъсъци в началото на шоуто.
Имаше моменти, в които бях по-груб към нея
но с Албена сме си изяснили нещата още вътре. И мисля, че много добре сме се разбирали през цялото време след това.
- Защо почти през цялото време между теб и Камелия Воче се усещаше напрежение, сякаш бяхте на ръба на агресията един към друг?
- Ние даже не сме били на ръба, защото си мисля, че този ръб беше преминат. Тази ситуация... (въздъхва - б.а.) се оказа един трамплин, на който стъпих и вече имаше нещо, което и аз да правя в този формат. Защото всъщност от самото му начало аз нямаше кой знае какво да правя, стоях между хора, които се състезаваха, сякаш някой им е казал „старт”, без да имат дори регламент. Просто в този момент се събудих!
Колкото до думите, отправени от Камелия към мен, те не тежат така, както може би е изглеждало отстрани. Даже онзи ден ми се обажда един приятел от Перник и казва: „Аре, бе, пет дена не ми вдигаш телефона, да не си у банята, бе!” (смее се) С други думи, разбрало се е абсолютно правилно от мен.
- В Къщата съвсем не изглеждаше да ти е до усмивка, напротив – личеше ти, че си бесен…
- Да, бях бесен наистина, след като тя ми ги наговори тези неща. Но единствено ме интересуваше защо го е направила. Нямаше причина за омраза, а аз видях с очите си, че има омраза. Не можех да проумея с кое си проявление точно съм създал такова чувство в този човек! Като… не трябва да забравяме, че не е нужно непременно да си направил нещо… Това е изводът, до който стигнах. Аз не исках да ми се извинява. Исках да осъзнае, първо, какво е направила, защото до последно нямам такова впечатление, но най-вече ми се искаше тя да се самоопредели къде е… Ако намажеш някого без никакво основание, това означава, че в теб има някакъв генерален казус, върху който трябва да разсъждаваш. Другото – ако не можеш да осмислиш реалните неща, то ти лъжеш, лъжеш някъде…
- Камелия обясни, че не е имала омраза, нито пък злоба, а реакциите й са били плод на импулсивност...
- Е добре, но аз пък не мириша! Кажи сега къде е истината!… Където и да я виждам да коментира ситуацията, тя я вкарва именно в тази посока – към тази тема. Каква би била именно причината, ако не омраза?!
- Темата за децата може би...
- Стига с тия деца, аз даже не съм говорил за тях! И второ, когато става дума за една история, за която тя е разказвала далеч преди това пред цяла България, аз не очаквам, че самият разказ може да бъде възприет като едва ли не „как си позволяваш да говориш”?! Нещо лошо да съм казал за децата? Не, просто децата се използват като мотив, за да започнеш да атакуваш. Защото иначе нямаш друг аргумент, зад който да застанеш. Ей така да използваш думата „деца”… то и Цола Драгойчева е дете на някого, нали така… Тук не става дума за онова понятие, зад което стои беззащитност, а за едни зрели хора, на по 30 години. Как ще излезеш с реплика „ще нараните децата ми”?!
Ами децата на другите?!
- Ако ви се пресекат пътищата, тъй като светът е малък, какво ще се случи според теб?
- Това, което може да ме събере с един такъв човек единствено са обществени случайности! Не бихме могли да имаме нищо общо. За мен нещата там са приключили, аз съм си направил своите изводи. Нямам нито обвинения, нито препоръки, защото не ме касае.
В мисията, превърнала Къщата в ТКЗС. В отбора на розовите попаднаха Влади Въргала (вляво) и Тити Папазов
- Как се почувства в момента, в който Кали, в опита си да помири теб и Камелия, използва за теб определението „мъртвец”?
- Кали е човек с много добро сърце, обаче е много първична и много често допуска грешки. Когато тя казваше тези неща, аз в този момент се хванах за главата, защото си мислех „Абе, Кали, какви глупости говориш!?” – да, същите са числата, за които говорим, само че там, където има плюс, ти ги умножаваш, а там, където има минус – слагаш делението. А уравнението е съвсем друго. В този момент тя го направи единствено, за да може Камелия да приеме, че може да се помирим, а не аз с нея, аз вече го бях направил. Не можех в този момент, когато бяхме на крачка това да се случи, да реагирам. Не можех нищо да кажа… И в този момент аз станах рицарят на печалния образ, жертвата… Да, така е, почти всичко е така, но
не съм мъртвец, но не съм и жив организъм…
Аз съм някакво присъствие.
- Но как така изрече думите „Нямам мечти!”? Твърде страшно е, за да очакваш някой да ти повярва просто така…
- (въздъхва) С времето разбрах, че нещата, които мога да правя и отговарят на моята ценностна система, на практика са невъзможни. С каквото и да се захванеш да го правиш, идва моментът, в който избираш – или личното си облагодетелстване, или в полза роду.
- Ти какво избираш?
- В такъв момент разбираш, че баницата е разпределена. Навремето Иван Попйорданов каза: „Затвориха се олимпийските кръгове”. Ежеминутно има примери, че всеки един от нас е жертва… а палач няма. Тоест – самите ние си се самогилотинираме! Целият ми професионален път е минал така – ако съм изкарал пет лева, ще дам шест, за да продължа да го правя. Няма площадка за това, с което се занимавам, съответно, и личните лутания проговарят… За какви мечти говорим?!
- Повече светлина или по-скоро мрак виждаш пред очите си в този момент?
- В този момент е само светлина. И то убедена, доказана светлина. Подобно вълнение и щастие съм изпитвал, когато ме приеха във ВИТИЗ. След това се събрахме да празнуваме и в момента, в който трябваше да се съберем вечерта, аз разбрах, че е загинал един от най-добрите ми приятели от детските години… И нещата помръкнаха. И оттогава винаги знам, че в момента, в който ми се случи нещо хубаво, веднага ще последва нещо лошо. Сега обаче, излизайки от Къщата, аз съм се препрограмирал… защото и онова си е собствена програма. И сега знам, че следват още по-хубави и важни неща!
Едно интервю на Анелия ПОПОВА
- Влади, точно преди да влезеш в Къщата, ти ми сподели, че само финансово отчаяни хора биха влезли в подобно шоу, а сега си негов победител…
- Така беше, да. Но винаги във всеки го има скрит и този вариант. Дори и на САЩ’94-та – да не мислиш, че някой от онези тогава са си мислели, че ще се класират на полуфиналите, камо ли, че ще станат четвърти?! Това, което по-скоро ме интересуваше, е да изляза с възможно по-малко щети.
- Но щетите за теб изобщо не бяха малко!
- Знаеш ли, правилно е на всеки етап от живота на човек да се случват разни изпитания, с които той да се проверява. Да си направи сам той преценката. В моя случай си беше едно бойно поле. В интерес на истината, ако не е финансовата причина, за да влезеш, трудно би влязъл просто така. Сега, аз разбирам, че има хора, които искат да са под светлината на прожекторите, да се покажат, да заявят, че ги има. И едни от хората, за които беше просто важно да бъдат в този формат, единствено за да го спечелят, първи отпаднаха.
- И силата на интригата, и силата на емоцията обаче те накара в определени моменти да загубиш почва под краката…
- В моментите, когато си там, неминуемо идва ред на онзи психологически срив, през който повечето минаваме. Аз нямам тайни от света, но не съм разгръщал до момента личния си живот. А нали идеята е да запознаеш тези, които не те познават, със себе си...
Влади със семейството си
- Когато говорих със съпругата ти Силвия обаче, тя сподели, че за нея факта, че си допуснал личния ви живот да е на показ, е сериозна грешка...
- Ами… да. Със сигурност беше грешка! Защото нашият живот винаги е бил единствено и само на семейството. Беше грешка, наистина. Те никога не са харесвали светлината на прожектора и изключително много неща са им се струпали в този месец, които нито са искали, нито са имали нужда да понасят. Станали са център на внимание, на обсъждане… Беше моя грешка. Така, както не си позволих да обсъждам хора, които не са в Къщата, така не трябваше да забърквам и семейството си. Но тази битка, която аз водя, е обща битка. Даже ми е трудно да говоря сега за тези неща…
- Каква е емоцията, която споделяте сега със Силвия, след излизането ти от шоуто? В разговора си с нея аз усетих нотка на съмнение от нейна страна затова доколко вие ще съумеете да останете заедно…
- Борим се да сме заедно! Ако едно такова нещо, каквото се случи с мен, със семейството ми… ако един „Биг Брадър” може да реши толкова лесно неща, които имат много причини, щеше да е прекрасно. Но това изпитание е изпитание за всички и може би добре се получи, че те също бяха сложени на сцената. Аз се надявам, вярвам, че всичко е възможно да се хармонизира. И Силвия се стреми към това. И смятам, че от тая серия ще има хепиенд! А това интервю, което направихте, е единственото, което тя е дала… никога не е давала интервю, но сега го е направила, защото на теб ти имам пълното доверие. Благодаря ти за което! Със Силвия онзи ден се върнахме от Добрич, където бяхме на ежегоден благотворителен търг на организация „Майчина грижа”, където набираме средства за талантливите деца на града. Специално отидохме там, но имахме и възможност да си поговорим много.
Обичаме се, заедно сме и продължаваме напред!
- Какво е реалното положение на апартамента, в който живеете, защото от това, което стана ясно в предаването, се разбира, че ти си почти бездомен…? И в онзи момент, в който непозната жена се обади на директната линия и ти предложи пред цяла България апартамента на дъщеря си, беше трогателно! Успя да разплаче не само теб, но и останалите съквартиранти…
- Това означава, че на тая земя има ангели!… Ние се видяхме с тази жена онзи ден, Диди се казва. Аз й се обадих и обядвахме заедно – с нея, с дъщеря й, със зет й и едни наши общи приятели. Аз бях с дъщеря ми, защото Силвето и Виктор имаха работа. Направихме един много зареждащ обяд. Моментът, в който се е обадила, е бил следствие на нейна спонтанна реакция - решила е, че може да помогне и, без да се замисля, ми е предложила… Дори без да е говорила с близките си! После, когато им е казала, те й казали: „Разбира се, как!…”. Разбираш ли за какво говорим! Видях с очите си, че на земята има ангели! И тя, и семейството й, са ангели! Освен всичко друго, тя е пенсионер с минимална пенсия…
Ситуацията с апартамента ми все още се изяснява, тепърва ще разбера. Сега ще продължим борбата. И след време Господ така ще подреди нещата, че да се случат точно както трябва да се случат, за да запазим жилището си. Но аз и преди съм ти казвал, че, дори и да ми вземат покрива, аз няма да остана бездомен! Ситуацията с КТБ не искам да я коментирам, защото станаха толкова много интерпретациите.
Влади Въргала (в средата долу) в горещ кадър от Къщата, в който Зорница Линдарева (вляво) и Елена Кучкова – (вдясно) останаха и без дрехи, и без задръжки, пред погледите на съквартирантите
- Влади, доколко определящ е алкохолът в твоя живот сега? Едно от кубчетата, които ти избра, беше именно „Имам проблем с алкохола”, а и той се явява това, което успява да срути само за миг сегментите, които си подредил в личния си свят…
- Ами… алкохолът при мен е не по-силен, но и не по-слаб, отколкото е при всеки един човек, който го употребява. Просто идва един момент, в който той започва да ти диктува философиите за живота и да ти определя ценностите. А когато започнеш по емоционални причини да го употребяваш, там вече става зависимост. Затова се казва, че нямаш трезва преценка.
- Какви бяха твоите емоционални причини, за да приемеш тази зависимост в пълната й картина?
- Много е трудно да се говори на тази тема… Имаше един откъс – какво казваше пияницата на Малкия принц:
„Пия. Защо? Защото ме е срам. От какво те е срам? От това, че пия!”
Доста от хората, които са подложени на ежедневен стрес и емоционални амплитуди, занимаващи се с обществена дейност, имат нужда да избягат от отговорността. И неслучайно много от хората, занимаващи се с тази професия, което не значи, че и лекарите не са така, започват да пият. В началото, когато пиеш, резултатът е един, впоследствие започваш да гониш стари резултати… Както е при наркотиците – колкото повече взимаш, толкова повече искаш. Не ти действа по един и същи начин, трябва ти и още, и още… и в един момент става така, че винаги, когато е пил човек, има неспособност, има страхове. А когато имаш работа, искаш да вземеш някакъв допинг, за да можеш да я свършиш. И старото правило, че клин клин избива, веднага действа… И става проблем! Защото нито без алкохол можеш, нито с алкохол, само че, когато си пил, започва повече да не ти пука. Притъпява се чувството за самосъхранение и логиката, и човек предпочита да е там, отколкото в реалността. За толкова хора се знае, че имат проблем с алкохола, толкова си отидоха от това, талантливи, добри хора, но със слаба воля...
- Обезверяването, което идва с алкохола, ли ти подейства по такъв начин, че да кажеш на глас един от тези страхове, а именно – раздялата със съпругата ти?
- Ами… не. В интерес на истината, когато правих игралния филм, не съм близвал нищо, никакъв алкохол. Нещата се бяха хармонизирали. Но
аз никога не съм давал дума, че няма да пия през живота си!
Аз съм казал, че няма да пия и няма да пуша, докато завърша филма. Когато филмът беше факт, аз сипах шампанско, запалих си една цигара и Силвия се разочарова. Защото тя е приела в този момент другата крайност. На нея й тежи това, а аз не мога да разбера защо й тежи… Хем го разбирам, хем не мога да приема, че едно такова нещо би било най-важно. Не го приемам поради една-единствена причина – не искам да давам дума „аз никога през живота си няма да пия”, защото по този начин се чувстваш ограничен. След това наистина пак дойде един момент, в който отново залитнах… После, докато правех сериала, не съм близнал нито капчица, дори бира, нищо! Когато свърши, изведнъж, все едно никога не си спирал!… И в този момент е най-страшно, защото Силвето явно загуби доверието в мен! Нещо си беше отишло… Проблемът вече беше не дали ще пиеш, а каква е рецептата, какви съставки да се сложат в тенджерата, за да стане магията... Нормално е, когато пиеш, да се напиеш, проблем става тогава, когато започнеш да пиеш, за да не изтрезнееш! В момента аз знам, че няма да пия, но няма да го заявявам и да се кълна в това нещо, защото нищо чудно да се случи нещо, за което си мислим, че сме подготвени, пък да не е точно така. Тази битка съм я спечелил – това мога да кажа, но войната дали си я спечелил, можеш да знаеш чак… в момента, в който започнат да гасят лампите.
В една от мисиите Влади беше изкъпан от Камелия Воче (вдясно), Кали (в средата) и Ели Гигова
- Децата ви трудно са възприели ситуацията в Къщата, в семейството, съчетанието между двете в един и същи момент… Силвия сподели с мен, че дъщеричката ти в един момент дори се е затворила в себе си, не е искала нищо да чува, да знае…
- И Силвето, и децата ме посрещнаха, когато излязох, с чувството, че важен човек от семейството се прибира. Не сме имали упреци един към друг. Не сме отправяли обвинения. Относно дъщеря ми, нея винаги аз съм я пазел много... Битката е обща и това, което не ни убива, ни прави по-силни. Аз наблюдавам как Александра се справя и съм спокоен. Тя е боец и се справя много мъжки! Не е възможно да е друго, ние сме скачени съдове, абсолютно споени един за друг. И всяко едно нещо, което е станало с единия, е станало и с другия. В момента аз хем го отчитам като грешка – че въвлякох семейството си в това, едновременно с това не мога да се самоупреквам, защото битката е за нас. И нещата са такива, каквито са.
- Ти преживя истински емоционален катарзис в момента, в който трябваше да задържиш безизразно лицето си, когато децата ти влязоха за малко в Къщата!...
- Аз и за секунда не бях забравил, че това са два месеца, в които няма да се виждаме. Но емоционалният ти праг е толкова нисък, че в такъв момент хем си даваш сметка, че са дошли децата да те видят, а вие живеете на 15 км един от друг в момента, и всичко е прекрасно, защото, ако има нещо лошо, веднага „Биг Брадър” ще те информира, хем няма логика емоционално „да припаднеш”. Обаче то ти въздейства. Като индийски филм е.
- При излизането си от Къщата в интервю Людмила Захажаева сподели, че продуцентите са скрили епизоди, в които ти три пъти посягаш на дъщеря й Албена…
- С Албена имахме конфликти, имахме сблъсъци в началото на шоуто.
Имаше моменти, в които бях по-груб към нея
но с Албена сме си изяснили нещата още вътре. И мисля, че много добре сме се разбирали през цялото време след това.
- Защо почти през цялото време между теб и Камелия Воче се усещаше напрежение, сякаш бяхте на ръба на агресията един към друг?
- Ние даже не сме били на ръба, защото си мисля, че този ръб беше преминат. Тази ситуация... (въздъхва - б.а.) се оказа един трамплин, на който стъпих и вече имаше нещо, което и аз да правя в този формат. Защото всъщност от самото му начало аз нямаше кой знае какво да правя, стоях между хора, които се състезаваха, сякаш някой им е казал „старт”, без да имат дори регламент. Просто в този момент се събудих!
Колкото до думите, отправени от Камелия към мен, те не тежат така, както може би е изглеждало отстрани. Даже онзи ден ми се обажда един приятел от Перник и казва: „Аре, бе, пет дена не ми вдигаш телефона, да не си у банята, бе!” (смее се) С други думи, разбрало се е абсолютно правилно от мен.
- В Къщата съвсем не изглеждаше да ти е до усмивка, напротив – личеше ти, че си бесен…
- Да, бях бесен наистина, след като тя ми ги наговори тези неща. Но единствено ме интересуваше защо го е направила. Нямаше причина за омраза, а аз видях с очите си, че има омраза. Не можех да проумея с кое си проявление точно съм създал такова чувство в този човек! Като… не трябва да забравяме, че не е нужно непременно да си направил нещо… Това е изводът, до който стигнах. Аз не исках да ми се извинява. Исках да осъзнае, първо, какво е направила, защото до последно нямам такова впечатление, но най-вече ми се искаше тя да се самоопредели къде е… Ако намажеш някого без никакво основание, това означава, че в теб има някакъв генерален казус, върху който трябва да разсъждаваш. Другото – ако не можеш да осмислиш реалните неща, то ти лъжеш, лъжеш някъде…
- Камелия обясни, че не е имала омраза, нито пък злоба, а реакциите й са били плод на импулсивност...
- Е добре, но аз пък не мириша! Кажи сега къде е истината!… Където и да я виждам да коментира ситуацията, тя я вкарва именно в тази посока – към тази тема. Каква би била именно причината, ако не омраза?!
- Темата за децата може би...
- Стига с тия деца, аз даже не съм говорил за тях! И второ, когато става дума за една история, за която тя е разказвала далеч преди това пред цяла България, аз не очаквам, че самият разказ може да бъде възприет като едва ли не „как си позволяваш да говориш”?! Нещо лошо да съм казал за децата? Не, просто децата се използват като мотив, за да започнеш да атакуваш. Защото иначе нямаш друг аргумент, зад който да застанеш. Ей така да използваш думата „деца”… то и Цола Драгойчева е дете на някого, нали така… Тук не става дума за онова понятие, зад което стои беззащитност, а за едни зрели хора, на по 30 години. Как ще излезеш с реплика „ще нараните децата ми”?!
Ами децата на другите?!
- Ако ви се пресекат пътищата, тъй като светът е малък, какво ще се случи според теб?
- Това, което може да ме събере с един такъв човек единствено са обществени случайности! Не бихме могли да имаме нищо общо. За мен нещата там са приключили, аз съм си направил своите изводи. Нямам нито обвинения, нито препоръки, защото не ме касае.
В мисията, превърнала Къщата в ТКЗС. В отбора на розовите попаднаха Влади Въргала (вляво) и Тити Папазов
- Как се почувства в момента, в който Кали, в опита си да помири теб и Камелия, използва за теб определението „мъртвец”?
- Кали е човек с много добро сърце, обаче е много първична и много често допуска грешки. Когато тя казваше тези неща, аз в този момент се хванах за главата, защото си мислех „Абе, Кали, какви глупости говориш!?” – да, същите са числата, за които говорим, само че там, където има плюс, ти ги умножаваш, а там, където има минус – слагаш делението. А уравнението е съвсем друго. В този момент тя го направи единствено, за да може Камелия да приеме, че може да се помирим, а не аз с нея, аз вече го бях направил. Не можех в този момент, когато бяхме на крачка това да се случи, да реагирам. Не можех нищо да кажа… И в този момент аз станах рицарят на печалния образ, жертвата… Да, така е, почти всичко е така, но
не съм мъртвец, но не съм и жив организъм…
Аз съм някакво присъствие.
- Но как така изрече думите „Нямам мечти!”? Твърде страшно е, за да очакваш някой да ти повярва просто така…
- (въздъхва) С времето разбрах, че нещата, които мога да правя и отговарят на моята ценностна система, на практика са невъзможни. С каквото и да се захванеш да го правиш, идва моментът, в който избираш – или личното си облагодетелстване, или в полза роду.
- Ти какво избираш?
- В такъв момент разбираш, че баницата е разпределена. Навремето Иван Попйорданов каза: „Затвориха се олимпийските кръгове”. Ежеминутно има примери, че всеки един от нас е жертва… а палач няма. Тоест – самите ние си се самогилотинираме! Целият ми професионален път е минал така – ако съм изкарал пет лева, ще дам шест, за да продължа да го правя. Няма площадка за това, с което се занимавам, съответно, и личните лутания проговарят… За какви мечти говорим?!
- Повече светлина или по-скоро мрак виждаш пред очите си в този момент?
- В този момент е само светлина. И то убедена, доказана светлина. Подобно вълнение и щастие съм изпитвал, когато ме приеха във ВИТИЗ. След това се събрахме да празнуваме и в момента, в който трябваше да се съберем вечерта, аз разбрах, че е загинал един от най-добрите ми приятели от детските години… И нещата помръкнаха. И оттогава винаги знам, че в момента, в който ми се случи нещо хубаво, веднага ще последва нещо лошо. Сега обаче, излизайки от Къщата, аз съм се препрограмирал… защото и онова си е собствена програма. И сега знам, че следват още по-хубави и важни неща!
Едно интервю на Анелия ПОПОВА
Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари
