Първият учебен ден е във ВИТИЗ и Владо Пенев отива на лекции. Уволнил се е от казармата в Нова Загора, а приятелка от града му е казала, че и тя е кандидатствала като него актьорско майсторство за драматичен театър, но не са я приели, защото вместо нея избрали "дъщерята на Григор Вачков, онази бездарница".
Като за начало всеки един от студентите в стаята трябва да изпълни монолог. "Тогава реших, че тя ще се изложи страхотно и всички ще разберат каква е връзкарка. Бях много зле настроен към нея, въобще не ми беше симпатична. В действителност никой не ми беше симпатичен - всичките ми бяха по някакъв начин връзкари. Защото идвах от казармата, там човешките взаимоотношения са построени по съвършено друг начин", спомня си Владо. Идва ред на Мартина Вачкова да каже своя монолог. Отстрани приятелките шептят: "Мартина, кажи "Крокодилката", което е част от пиесата "Суматоха" на Йордан Радичков. Тя се подсмихва, излиза, и още при първите думи Владо Пенев избухва в смях, при което пада от чина.
В този момент рухват и двете заблуди - че Марта не е талантлива, а и че Владо е много сериозен, че не може въобще да се смее.
