Казват мъжете са като автобуси, ако изпуснеш единият, хващаш следващия, но ако се качиш в погрешният?
Аз го приложим това и то веднага след дългата връзка с бившия, влязох в нова връзка, а все още исках старият.
Избрах приятел, който е атрактивен, атлетичен, умен, добър ...
В началото всичко беше перфектно, ново и интересно, но след един месец почувствах празнота в мен, когато намерих обща снимка с бившия за рожден ми ден правена.
Как постоянно да пренебрегвам тази празнота, просто когато се сещах за него, автоматично променях настроението и мислите си за нещо съвсем друго.
Пред очите ми прелитаха всички хубави моменти и глупавата причина, поради която завърши всичко, а аз не спирах да плача, когато се сещах какво направих.
Новата връзка ми стана изтезание, ежедневното виждане с този човек ми представляваше проблем, а когато някой обичаш и искаш да го видиш няма проблем за това.
Сексът ми стана гаден, защото се чувствах грешно, нямаше никакви чувства и не се получаваше, а аз не спирах да искам и копнея за бившия. Той беше любовта на живота ми.
Чувствах се глупаво, престорено и загубила се, постоянно мислех за бившия.
Направих голяма грешка, която не знаех как да приключа връзката- новото момче се влюби в мен, а аз не исках.
Започна да планира съвместно бъдеще с мен и да се привързва, не биваше да унищожавам очакванията и мечтите му.
Всичко това е така, докато не разбрах, че съм просто човек, който прави грешки, като останалите и заслужава шанс в живота.
Шанс, който първо трябва да си дам сама, а след това и на моето ново гадже или на бившия.
Научих, че никога, ама никога не трябва да търсим нова любов, докато старата живее в нас, защото тя ще бъде там, ще ни убива всеки ден бавно, но сигурно.
