Племето Яли е открито едва през 1961 г. Причината за това вероятно се крие във факта, че живеят на труднодостъпни места в континенталната част на Папуа Нова Гвинея – на надморска височина от 2000 до 2500 метра.
С течение на времето се разчу за тях и техните обичаи, а историите за ужасните канибали пигмеи от равнината Балим привлякоха общественото внимание. Най-вече защото племето Яли не само убивало и изяждало враговете си като част от ритуал, но и стривало костите им на прах, за да направи невъзможно жертвите да се върнат от Отвъдното и да си отмъстят.
Според някои източници тази практика е била част от техните ритуали до 70-те години на миналия век, когато идват християнски мисионери. Скоро след това те изоставят военните ритуали и култа към предците, но освен това нищо друго не се променя в начина им на живот.
Как живеят днес някогашните човекоядци?
И днес, въпреки факта, че ръстът на възрастните мъже в племето не надвишава 150 см, мнозина ги уважават заради историите за канибализма, който са упражнявали върху враговете си. Всъщност страхът от тях достигнал такива размери, че всички околни племена избягвали да ги посещават в продължение на десетилетия. Резултатът е езикът Yali, който е различен от този, говорен от най-близките им съседи.
Членовете на това племе живеят в колиби с кръгли основи, поставени на стълбове и построени от местни материали. Общността се характеризира с жени и мъже, които живеят отделно. Облеклото им е семпло и разкрива повече, отколкото покрива, така че не е чудно, че мъжете носят традиционни ратанови поли с дължина до коляното само при специални поводи.
От друга страна, както и при другите папуаски племена, гърдите на жените са напълно разголени, докато гениталиите си покриват с къси тревни поли, а дупето и гърбовете си с торбички от коса на орхидея. Интересен факт е, че полата се състои от четири слоя, първият от които те получават, когато навършат четири години. Те получават нови слоеве, когато навършат 16 години, когато според поверието на възрастните момичето е зряло за мъжество.
Поради изолацията и недостъпността на местата, където живеят, дори и днес се знае малко за това племе. Изследователите смятат, че тяхното ежедневие не се различава много от това на други местни папуаски племена, като Дании.
През последните десетилетия правителството на тази страна работи за установяване на контакт с първобитните общности и улесняване на живота им. Някои племена, след усилията на правителството, са започнали да отглеждат някои домашни животни самостоятелно, така че не трябва да зависят само от това, което намерят или уловят в природата.
