Това, което се случва в България и действията на българските политици, министри и пр., вълнува далеч не само българите в страната. То вълнува, разтревожва, натъжава, ядосва и много наши сънародници в разни краища по света.
„С периферно внимание следях в последно време Вашите пируети върху здравето на моя народ, които се коментираха в медиите. Умишлено не казвам „нашия народ“. Съдейки по действията Ви, не съм сигурна, че принадлежите, освен формално по паспорт, към този същия народ. Вашите алабаланици и съпровождащата ги наглост привличаха все повече вниманието ми. Мен лично министерските Ви истерии въобще не ме засягат. Всеки ден, от тридесет години насам, благодаря на Бога, че съм се спасила от наглостта на хора като Вас. Омъжена съм в чужбина, осигурена съм там и Вие сте ми НЕнужен. Но в България сте от първа необходимост на моите близки, приятели, роднини или просто на съвестните трудови хора, които са болни от безнадежност и уморени от тарикатлъци като Вашите.“
Следва целият текст на Отвореното писмо.
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО Г-Н МОСКОВ
.
Г-н министър, не се обръщам към Вас с „Пепи“, както беше направила една наша сънародничка преди дни в интернет, описвайки историята на своя баща, на който, след дълго ходене по мъките из здравните заведения на България, тя успяла да уреди операция в Гърция, благодарение на европейската здравна карта, без да плати нито цент, въпреки че човекът съвестно си плащал 40 години здравни осигуровки в България, а не в Гърция. Не използвам и обръщението „Уважаеми“, както е редно. След като прочетете писмото ми, сам ще разберете, че то би било нелепо спрямо Вас.
С периферно внимание следях в последно време Вашите пируети върху здравето на моя народ, които се коментираха в медиите. Умишлено не казвам „нашия народ“. Съдейки по действията Ви, не съм сигурна, че принадлежите, освен формално по паспорт, към този същия народ. Вашите алабаланици и съпровождащата ги наглост привличаха все повече вниманието ми. Мен лично министерските Ви истерии въобще не ме засягат. Всеки ден, от тридесет години насам, благодаря на Бога, че съм се спасила от наглостта на хора като Вас. Омъжена съм в чужбина, осигурена съм там и Вие сте ми НЕнужен. Но в България сте от първа необходимост на моите близки, приятели, роднини или просто на съвестните трудови хора, които са болни от безнадежност и уморени от тарикатлъци като Вашите.
По професия съм юрист, и то „доктор“ на Пражкия Карлов Университет. И понеже Вие сте само лекар, ще е добре да се замислите върху това, което Ви пиша. Аз съм и писател* с международни награди. И точно поради това ще Ви разкажа историята на моята майка:
В България беше дошла „демокрацията”. Радост, еуфория, рояк от мечти и липса на инсулин. Животът на майка ми зависеше от него четири пъти на ден. Поради наличието на антитела в кръвта й, тя можеше да ползва само един вид, скъп инсулин. Както знаете, той не се продава свободно, а се изписва с рецепта. „Демокрацията“ го отпускаше само за деца и бременни жени с това заболяване. На майка ми й беше казано от Вашите предшественици – реформатори на здравеопазването, че поради възрастта й – 48 години – не може вече да го получава. Сега аз съм надминала тази възраст и знам колко много му се живее на човек и след 48. Ще ми възразите, че Вие нямате нищо общо с тази история. Аз пък ще Ви отговоря , че благодарение на такива като Вас нищо не се е променило за повече от четвърт век в здравеопазването, с изключение на това, че се е превърнало в златен бизнес. Една източна мъдрост казва: „Един човек за някого може да не значи нищо, но за някой друг той може да е цялата Вселена“. Моята майка беше за мене целият свят. И ето ни и нас в Гърция, просяци за здраве – в същата тази Гърция, която е дала на затъмнените мозъци светлина и е поставила Човека в центъра на мирозданието /Сократ/. Точно тази Гърция, която изпълва Вас и политиците около Вас с хищно задоволство, гледайки я как се гърчи днес под световния натиск, който за съжаление няма да подмине никого. Дразни Ви, че устоява правата си с достойнство, понятие, днес чуждо за хора като Вас. И тази Гърция прие майка ми в болница, а тя нямаше нито европейска, нито африканска здравна карта. Лекарите сами ни подадоха ръка и решиха, че ще й изписват нужното количество инсулин без да плаща, от аптеката на болницата. И това продължи с години. А сега прочетете внимателно следващото: Майка ми живя години наред благодарение на инсулина, който плащаше гръцкият данъкоплатец!!!
Един ден, преди Коледа, реших да се отблагодаря на главния лекар – професор, за разлика от Вас. Сложих в плик една добра сума и почуках на кабинета му. Благодарих с най-искрените и топли думи. И тук разказът ми ще завърши с неговите думи, които специално за Вас ще напиша с главни букви: „ВАШИЯТ ЖЕСТ МЕ ОБИЖДА. АЗ СЪМ ЛЕКАР И МОЯТА ДЪРЖАВА СЕ Е ПОГРИЖИЛА ДА МИ ПЛАЩА ДОСТАТЪЧНО, ЗА ДА МОГА ДА СИ ВЪРША ДОБРЕ РАБОТАТА, А ТЯ Е ДА ПОМАГАМ НА ХОРАТА. ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА ЛЕКУВАМЕ МАЙКА ВИ БЕЗ ДА ЗАПЛАЩА. НИЕ СМЕ ДАЛИ ХИПОКРАТОВА КЛЕТВА“.
Край на разказа.
А сега нека се върнем към Вас. Професор по медицина не сте, но произхождате от известен род на театрали и хора на словото. Съдбата обаче не е отредила место за Вас на сцената на Народния театър, но Ви е определила друго поприще – да лекувате. И това е Вашата лична трагедия. Оказва се, че имате болезнена нужда от прожектори и аплодисменти, г-н министре. Това е диагноза. Преминали сте на самолечение и сте си намерили друга сцена – парламента, за да разигравате Вашите екшън сценарии с главна тема: здравеопазването на един изстрадал и ограбен народ. Ето как Ви виждам аз, като писател на къси разкази: Когато се спусне завесата, след Вас няма да чуете бурни аплодисменти, както това се случва на всяко представление на Мая и Теди. Те са ги заслужили с дългогодишен труд , себеотрицание и себераздаване, а Вие сте аматьор – тарикат, от има-няма година. Животът е стълба – едни се качват, други слизат. Завеси се вдигат, завеси падат. Идете в Народния театър и седнете тихо в някой ъгъл. Погледнете с въображението си Вашия водевил, преценете Вашата роля в него и се запитайте, дали Ви харесва? Театърът също лекува – лекува болните души. Печалбата от Вашия спектакъл може и да е голяма, но във всяко левче от нея е стаена по една горчива сълза от някого, който за Вас е никой, но за друг е цялата Вселена.
Г-н министър Москов, спуснете завесата и сам сложете край на това представление, докато все още имате възможността да го направите с достойнство.
Елена Пеева – Никифоридис
7.02.2016 г.
