Всички завиждат на всички
Ако сте просто радостни и щастливи‚ значи ви е провървяло. Вие влизате в 5-те процента абсолютно независтливите хора с устойчива самооценка. Ако сте обаче представител на 95-те процента от човечеството‚ то вие‚ поне в първия момент‚ ще се почувствате зле‚ като видите зашеметяващите успехи на околните. А това е така‚ защото завистта е най-разпространената емоционална реакция на постиженията на другите.
Преброй колко завистници имаш и ще разбереш колко си велик…
Как беше в нашата детска градина? Мими завиждаше на Зоя‚ че има бели маратонки; Зоя завиждаше на Виктор‚ че рисува по-хубаво от нея; Виктор завиждаше на Васил‚ че винаги за него се застъпва възпитателката‚ а Васил завиждаше на Мила‚ че родителите й я вземат най-рано от всички. Всичко си е точно така. Всичко е съвсем естествено. Като поотраснаха‚ момичетата станаха по-пищни и изтънчени‚ а момчетата - по-високи и честолюбиви‚ но основният патос на душевната им работа си остана същият:
всички завиждат на всички и много хора страдат от това.
Ние сами страдаме‚ когато открием в себе си вместо здрава радост от успехите на другите само завист и ревност. Казват‚ че щастието на другите ранява човека повече отколкото собственото му нещастие‚ или:
“Своята мъка можеш да преживееш‚ но как да преживееш чуждата радост?”
Италианският психиатър Чезаре Ломброзо отбелязва‚ че талантливите хора не могат да слушат похвали дори по адрес на своя обущар. На този фон какво да се каже за нас‚ простосмъртните. Наистина гениите използват този порок на човешката душа като стимул за самоусъвършенстване и не се успокояват‚ докато не успеят да надскочат в своето изкуство целия човешки род. А простичкият еснафин може и в буквалния смисъл на думата да умре от завист. Той губи твърде много жизнени сили‚ тъй като брои не собствените си постижения‚ а успехите и провалите на другите. В резултат на това го налягат болести‚ които бавно разрушават организма му отвътре.
Няма нищо по-добро от това да ни завиждат.
Под тежестта на завистливите погледи на нас дори ни се налага да се оправдаваме за успехите си: да ги омаловажаваме‚ да преувеличаваме тежестите на собствения си живот‚ за да може на този мрачен фон завистникът да се почувства поне малко по-добре. Така ние заедно губим време. Вместо взаимно да се радваме на успехите си‚ ние играем на играта “чий живот е по-тежък?” Това е основната игра на масовата култура. За какво обикновено говорят еснафите?
Най-често се съревновават помежду си чии проблеми са по-тежки.
В най-добрия случай обсъждат проблемите на трети лица и на този фон утешават собственото си самолюбие.
Едни се боят да живеят добре‚ тъй като искат да избегнат завистта на околните. Други превръщат завистта в прекомерно честолюбие и се опитват да бъдат първи във всичко‚ което е невъзможно‚ затова води до хронично недоволство от себе си и дори до стрес. Трети старателно маскират качеството на своя живот‚ за да не попаднат под завистливите погледи на съседите.
