Все още ли страдате от своите "недостатъци"? А какво ще кажете, ако вземете и превърнете всички недостатъци в предимства?
В крайна сметка няма стандарти за красота...
Мона Лиза няма вежди, а моделите на картините на Кустодиев нямат торс. Във Венера на Сандро Ботичели раменете на жената са твърде наклонени, а красавиците на Петер Пол Рубенс имат огромни задни части. Фрида Кало като цяло има солидни вежди и дори мустаци в автопортретите си. И това са звездите на световното живописно изкуство. ⠀
Да продължаваме ли?
Пол Гоген бил луд по пълните таитянки, идеалът на Микеланджело бил жена-културист, а Дега не можел да си представи нищо по-красиво от красотата на балерината.
Може да се говори дълго за личните естетични предпочитания на художниците, но изводите от всичко дотук са два:
1. Няма стандарт за красота.
2.
Да се върнем към портрета на Мона Лиза. При удължено правоъгълно лице носът изглежда твърде дълъг, а устата твърде малка. Очите изглеждат малко подпухнали, без мигли, а над тях няма вежди.
Чакайте, на красотата на тази жена се възхищават милиони хора по света - как го постига?
Енергията й е невероятна. Устните й се усмихват леко, което ви кара да осъзнаете, че ви се подиграва, но изглежда не го прави подмолно. Самочувствието й е съблазнително, а палавата искра в очите събужда въображението.
А сега си представете как би изглеждала Мона Лиза, ако през цялото време мислеше за „несъвършения“ си нос. ⠀
Все още ли страдате от своите "недостатъци"? А какво ще кажете, ако вземете и превърнете всички недостатъци в предимства?
Недостатъците обикновено са такива само защото вие мислите така. Започнете да гледате на себе си с любов и към света с увереност и малко хумор.
В крайна сметка всяка жена е шедьовър, създаден от Бог, сто пъти по-красив от работата на Леонардо да Винчи!
