„Изминах дългия път от Сирия до България, въпреки риска по пътя, заради бъдещето на децата си“, разказва 23-годишната Халя Мустафа, която роди третото си дете по спешност със секцио в хасковската болница.
Пред haskovo.net сирийката разкрива потресаващата си история:
„Ние идваме от един от малкото спокойни райони в Сирия. Тръгнахме заради хуманитарната криза.
Когато се събра групата в Одрин, ни качиха на камион. После ни заведоха някъде, предполагам близо до българската граница, и ни свалиха. Вървяхме около 7 часа пеша. Едва когато ни арестуваха разбрахме, че сме на българска територия.
От три месеца сме в лагера в Любимец . С нас са още сестра ми и чичо ми. Като цяло условията не са лоши, но на майките с малки деца, като мен, най-много ни липсват памперси и мляко за бебетата.
За по-големите са необходими и дрешки, и обувки, защото идва зима, а като тръгваш да бягаш оставяш всичко, вземаш само най-ценното. За мен и съпругът ми Аднан това са децата.
Така че се научихме да не тъгуваме по материалното. Затова, ако българският народ може да ни помогне с нещо, бих помолила само за храна за децата.
Ще кръстя бебето си Аднан, на баща му. Много съм горда, че имам втори син. Дано всичко да е добре, защото се роди мъничко, а и месец по-рано.
Надявам се, че България ще промени живота на цялото ми семейство и бъдещето на децата ни. За нас България е надежда! Истинската ми мечта обаче е да свърши ужасът в Сирия и всички да се приберем у дома.
На всички хора, в чиято държава сме приютени, благодаря от сърце и дано децата им да са живи и здрави! И никога да не изпитат ужаса да си беглец", разказва Халя.
