Маточината (Melissa officinalis) ни е добре позната от билковите чайове за масова консумация. Това многогодишно тревисто растение с тъмнозелени листа, които имат характерна лимонена миризма, оказва редица ползи върху здравето ни, за които е добре да сме информирани. У нас маточината е известна още като маточник, лимонче, пчелник.
Маточината произхожда от планинските райони на Южна Европа. Още от древността маточината се е използвала от гърците и арабите при всякакви болести, причинени от смущения в нервната система. Цветовете на маточината са дребни, бели, жълтеникави или розови. Маточината расте из храсталаците, редките гори, покрай градините и оградите навсякъде в България. Обикновено се използва цялата надземната част или само листата на маточината, в зависимост от целите.
Листата на маточината се берат в периода преди цъфтежа (към средата на юли). Ако маточината е цъфнала, листата не се събират, тъй като вече са изгубили характерната си миризма и лечебните си качества.
Билката се суши на сенчесто и проветриво място или в сушилня при температура до 35 градуса. Изсушените листа отгоре са зелени, а отдолу - по-светлозелени, със слабо нагарчащ, тръпчив вкус. При смачкване или разтриване трябва да са запазили характерната лимонова миризма. Съхранявайте на сенчесто, проветриво и сухо място.
