Върху думата „Макбет” тегне проклятие и никога не се поставя в театъра

За да избегнат събуждането на проклятието, когато говорят за трагедията артистите предпочитат да казват „Пиесата на Барда” или „Шотладнската пиеса”, пише сайтът на канал “History”.Според народното творчество, историята с лошия късмет на пиесата започва от нейното първо поставяне, някъде около 1606 година. Тогава един от актьорите, който трябвало да играе Лейди Макбет, внезапно починал и Шекспир трябвало да търси негов заместник. 

През 17 век при постановка в Амстердам актьорът, играещ крал Дънкан, бил убит от истинска кама на сцената, защото по незнайни причини не било използвано бутафорно оръжие. 

По подобен начин актьорът Харолд Норман, който не вярвал в суеверия, пострадал след като бойната сцена в постановката се оказала твърде реалистична и той починал през 1947 година.

Освен това през годините постановките са предизвиквали бунтове в публиката, каквито са случаите през 1721 година в театър „Линкълнс ин фийлд” и през 1772 в „Ковънт гардън”. През 1849 година продължителната вражда между почитателите на британския актьор Уилям Чарлс Макреди и на американеца Едуин Форест ескалира сблъсъци по време на „Макбет” в нюйоркската опера „Астор”. В резултат на насилието 22 души са загинали, а над 100 са ранени.

Някои хора вярват, че Шекспир сам е заложил проклятие в собствената си пиеса, защото е използват автентични заклинания в сцената с трите вещици. Според други, пиесата, която е поставена преди повече от 400 години, е съвсем нормално да има моменти на лош късмет и технически проблеми. Въпреки това повечето хора на театъра не искат да рискуват. 

Има и поверие какво да се прави, в случай на случайно „изпускане” на забранената думичка. Излизате от театъра, завъртате се три пъти, плюете през рамо и или рецитирате реплика от Шекспир или пък казвате една дебела псувня.