Ако отидете в американския щат Калифорния и помолите местните индианци да говорят с вас не на английски, а на техния роден език, тогава вероятно ще се изненадате, пише известен руски блогър. От време на време ще срещнете много познати думи.
Приказните Емирати: Как живеят обикновените хора в страната на разкоша и богатството
Има още много примери - ще дадем някои от тях в края на тази статия. Но първо трябва да направим малко отклонение, за да разберем как тези думи се появяват при калифорнийските аборигени като цяло.
Факт е, че докато англо-саксонците се придвижвали към тези места от изток, а испанците от юг, имало и трета вълна от пришълци на американския континент. Именно от северозапад - от Сибир. В Северна Америка са се заселвали руски индустриалци, рибари, търговци и пионери още през 18 век.
За Аляска се знае - руснацит живеят там почти сто години, като се започне от 1772 г., когато е основано първото село, и до 1867 г. император Александър II я продава на Съединените щати. На тази огромна територия индианците приели православното христианство, пишели на кирилица, много руски думи били включени в езика им.
Но откъде идват руските думи в Калифорния - все пак това е много на юг?
Оказва се, че и там имало руски селища. На 80 километра от Сан Франциско била построена крепост с името Рос. Сега е известна с американизираното име Форт Рос. Руснаците повлияли на топонимията на това място, както и върху езика на индийците кашай, които живеели там (това е югозападният клон на народността помо).
Броят на заемките от руския език през XIX век от Кашая е много голям. През изминалия век и половина много неща били загубени, но и до днес изследователите откриват над 40 думи, които недвусмислено са взети от руския лексикон.
.jpg)
Например, те наричат пшеницата "синичка" (звукът "ПШ" за индианците се оказва твърде сложно). Кафе е - "кафе", почти както е взето от руснаците през XIX век. Чаят се обозначава с думата "Цаю", а чашата се нарича Цаска. Виждайки котка, индианецът Кашая ще каже „кошкак“, а платното ще го нарече „парус“.
