Бих искала да споделя чувствата си тук, пред непознати. Трудно ми е да ги изговоря, затова мисля, че е най-добре да ги напиша.
:) Преди 2 години се разведох, оттогава възгледите ми за живота се промениха много. През това време не съм имала връзки тъй като не искам/не мога да се обвързвам. Не че не съм се срещала с мъже, но всичко приключва до втора среща.Сексуалният ми живот също не се получаваше доста дълго време, само да ме докосне някой и изпадах в ужас. Но... преди една година срещнах мъж. Познавахме се от преди това, но само на здравей. Случи се така, че за известно време имахме много на брой случайни срещи през които се сближихме. Тук е момента да вмъкна, че той е обвързан. След една от поредните ни срещи, усетих че имам сексуални желания към него.
Отначало ми беше гузно, но пък беше единствения от много години насам с който да имам желание да спя.. а и беше идеален - обвързан, със сигурност нямаше да иска нищо повече от мен и щеше да е дискретен.
Заблуждавах гузната си съвест, че дали аз или с някоя друга той пак ще изневерява, че всичко е само секс и няма да му отнемам вниманието от жена му.... Не ми трябваха повече доводи. Направихме го, то пък се оказа много хубаво (за мен), той беше на моята сексуална вълна.
Супер, всичко хубаво ама айде - кой от къде е след това. На следващия ден още ме държеше доброто настроение от еднократния ми секс (както си мислех тогава) докато вечерта не се видяхме отново случайно в едно заведение и той предложи да продължим някъде само двамата.... съгласих се. Беше още по-хубаво. Така започнахме да се виждаме по веднъж или два пъти в месеца.
През останалото време не се чуваме, не си пишем, не се виждаме.... нямахме нужда един от друг в личния си живот. Постепенно обаче аз (съм много моногамна) доста свикнах с него. Може би заради това че имах с кого да правя секс дори не поглеждах други мъже. Това ми беше достатъчно.
Мислех, че с него имаме най-чистите взаимоотношения на света - без да се лъжем, всеки знае както иска другия от него. И както всичко простичко в един момент и това стана сложно.
При една случайна среща в заведение усетих от него ревност, която за моя изненада ми хареса.
КАК ТАКА ЩЕ МИ ХАРЕСВА, ЧЕ ТОЙ МЕ РЕВНУВА. ТА НИЕ ПРАВИМ САМО СЕКС. БЕЗ ЧУВСТВА?!?!?! Моментално се отдръпнах от него. Реших да сложа край. При срещите ни той никога не си е позволявал да покаже каквато и да е емоции, винаги е бил дистанциран и много сдържан.
Бях убедена, че след 3 поредни отказа за секс от мен повече няма да ме потърси. НО НЕ!Той започна да ме търси още по настоятелно, стана мил, започна да ме търси,да ме пита как съм, започна да излиза с мен ( уж случайно, знаеше къде излизам) . Напълно неочаквана от него реакция и напълно неочаквано много ми харесваше това.
В един момент се предадох, поддадох и продължихме постарому . Почти веднага той стана груб, ужасно груб, като ме видеше някъде случайно не ми се обажда, започна да сваля приятелките ми за да ме дразни,дразнеше ме и по други начини в ежедневието ми, разиграваше ме и това му харесваше (признавал си го е при разговор между нас) спря да ми пише да ме пита как съм, но си искаше секса.
Искаше си близостта с мен.
Аз демонстрирах хладнокръвие и си казвах : Какво ми пука как се държи, нали се виждаме само за секс, не ми е толкова важно да ми казва Здравей като ме види...така няколко пъти докато ми писна от отношението му и го отрязах нацяло.
Господи, как ми липсваше, ужасно много... неусетно бях вложила чувства в чисто сексуалните ни отношения. Това трябваше наистина да е края, няма развитие на нашата история, той си е обвързан, с мен прави само секс. Казах му "КРАЙ" . Не можех да му кажа, че слагам край защото съм увлечена по него.
Казах му че слагам край, защото се държи лошо. И той пак започна, да ме търси, да се интересува, да е мил и нежен към мен.... Аз продължавах да казвам не, на единствения с който исках да съм. Той обаче се усети, че не ми е безразличен, усети че като ме погледне и света около мен изчезва и е само той, усети че с 2 думи и пак ще съм негова. И го направи, пак се поддадох....
Знам, че е наивно, да искам и при него да не е вече само секс, че е глупава надежда да вярвам че има някакви чувства... упорито отхвърлям тези мисли, за да не се самонавивам и да очаквам нещо от него което знам, че няма да получа. Но толкова много въпроси ми се въртят в главата...
Знам, че мъжете могат да правят секс без чувства, но могат ли да правят секс повече от година с една и съща жена без чувства? Защо не прекрати взаимоотношенията ни когато аз исках?
Защо не се стресна като разбра, че имам чувства към него. Защо проявява ревност когато ме види с някой друг?
Сексът ни е много хубав, но не е най-добрият секс който и двамата сме правили. Защо иска да прави секс с мен, като може да прави с която си пожелае?
Вярно е, че аз не го ангажирам със себе си по никакъв начин, не го търся и не искам нищо от него. Но все пак всяко нещо без развитие трябва да има край, а той няма никакво намерение да го сложи.
За пръв път признавам най-вече пред себе си, че имам чувства към човек, в който не трябваше да се влюбвам...Но защо пък не?
Отначало ми беше гузно, но пък беше единствения от много години насам с който да имам желание да спя.. а и беше идеален - обвързан, със сигурност нямаше да иска нищо повече от мен и щеше да е дискретен.
Заблуждавах гузната си съвест, че дали аз или с някоя друга той пак ще изневерява, че всичко е само секс и няма да му отнемам вниманието от жена му.... Не ми трябваха повече доводи. Направихме го, то пък се оказа много хубаво (за мен), той беше на моята сексуална вълна.
Супер, всичко хубаво ама айде - кой от къде е след това. На следващия ден още ме държеше доброто настроение от еднократния ми секс (както си мислех тогава) докато вечерта не се видяхме отново случайно в едно заведение и той предложи да продължим някъде само двамата.... съгласих се. Беше още по-хубаво. Така започнахме да се виждаме по веднъж или два пъти в месеца.
През останалото време не се чуваме, не си пишем, не се виждаме.... нямахме нужда един от друг в личния си живот. Постепенно обаче аз (съм много моногамна) доста свикнах с него. Може би заради това че имах с кого да правя секс дори не поглеждах други мъже. Това ми беше достатъчно.
Мислех, че с него имаме най-чистите взаимоотношения на света - без да се лъжем, всеки знае както иска другия от него. И както всичко простичко в един момент и това стана сложно.
При една случайна среща в заведение усетих от него ревност, която за моя изненада ми хареса.
КАК ТАКА ЩЕ МИ ХАРЕСВА, ЧЕ ТОЙ МЕ РЕВНУВА. ТА НИЕ ПРАВИМ САМО СЕКС. БЕЗ ЧУВСТВА?!?!?! Моментално се отдръпнах от него. Реших да сложа край. При срещите ни той никога не си е позволявал да покаже каквато и да е емоции, винаги е бил дистанциран и много сдържан.
Бях убедена, че след 3 поредни отказа за секс от мен повече няма да ме потърси. НО НЕ!Той започна да ме търси още по настоятелно, стана мил, започна да ме търси,да ме пита как съм, започна да излиза с мен ( уж случайно, знаеше къде излизам) . Напълно неочаквана от него реакция и напълно неочаквано много ми харесваше това.
В един момент се предадох, поддадох и продължихме постарому . Почти веднага той стана груб, ужасно груб, като ме видеше някъде случайно не ми се обажда, започна да сваля приятелките ми за да ме дразни,дразнеше ме и по други начини в ежедневието ми, разиграваше ме и това му харесваше (признавал си го е при разговор между нас) спря да ми пише да ме пита как съм, но си искаше секса.
Искаше си близостта с мен.
Аз демонстрирах хладнокръвие и си казвах : Какво ми пука как се държи, нали се виждаме само за секс, не ми е толкова важно да ми казва Здравей като ме види...така няколко пъти докато ми писна от отношението му и го отрязах нацяло.
Господи, как ми липсваше, ужасно много... неусетно бях вложила чувства в чисто сексуалните ни отношения. Това трябваше наистина да е края, няма развитие на нашата история, той си е обвързан, с мен прави само секс. Казах му "КРАЙ" . Не можех да му кажа, че слагам край защото съм увлечена по него.
Казах му че слагам край, защото се държи лошо. И той пак започна, да ме търси, да се интересува, да е мил и нежен към мен.... Аз продължавах да казвам не, на единствения с който исках да съм. Той обаче се усети, че не ми е безразличен, усети че като ме погледне и света около мен изчезва и е само той, усети че с 2 думи и пак ще съм негова. И го направи, пак се поддадох....
Знам, че е наивно, да искам и при него да не е вече само секс, че е глупава надежда да вярвам че има някакви чувства... упорито отхвърлям тези мисли, за да не се самонавивам и да очаквам нещо от него което знам, че няма да получа. Но толкова много въпроси ми се въртят в главата...
Знам, че мъжете могат да правят секс без чувства, но могат ли да правят секс повече от година с една и съща жена без чувства? Защо не прекрати взаимоотношенията ни когато аз исках?
Защо не се стресна като разбра, че имам чувства към него. Защо проявява ревност когато ме види с някой друг?
Сексът ни е много хубав, но не е най-добрият секс който и двамата сме правили. Защо иска да прави секс с мен, като може да прави с която си пожелае?
Вярно е, че аз не го ангажирам със себе си по никакъв начин, не го търся и не искам нищо от него. Но все пак всяко нещо без развитие трябва да има край, а той няма никакво намерение да го сложи.
За пръв път признавам най-вече пред себе си, че имам чувства към човек, в който не трябваше да се влюбвам...Но защо пък не?
Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари
