Цветница се празнува в неделя след Лазаровден .
Именици: Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения, дървета: Иглика, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Детелин(а), Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Камен, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Невен(а), Цветан(а), Цено, Цветелина, Ясен, Явор, Петуния, Ралица.
Празничната трапеза: Макар, че е пост, православната църква позволява на този ден да се поднесе риба на празничната трапеза.
Възкресил Лазар предишния ден, Христос влиза в Йерусалим на магаре, а хората го посрещат с палмови листа, които постилат на земята пред краката му и с радостни възгласи „Осанна“. На този ден в Българската Православна църква се отслужва молебствие и се освещават върбови клонки, които заменят палмовите клонки (оттам идва и другото наименование на Цветница – Връбница ).
Народът нарича Цветница още Цветна неделя , Вая, Кукленден. Момите, лазарували предния ден, се събират на реката (кладенеца или чешмата), като всяка носи свое венче и омесения по-рано обреден хляб, който прилича на човешка фигура (затова и се наричат "кукла") и изпълняват обичая "кумичене". Парчета от хляба и венчетата се нареждат върху дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" – вярва се, че тя ще се омъжи първа и повежда моминското хоро към своята къща. Момите "говеят", т.е. мълчат пред кумицата до Великден, когато отиват с червени яйца в нейния дом.
