Накрая не останал и един човек, който тя да не е покорила. 50 години след смъртта си Едит Пиаф ще бъде почетена в квартала на работниците в Париж , родил един от най-големите и трагични изпълнители на всички времена.
Дори Католическата църква, която навремето отказва да изнесе погребална служба за разведената певица след смъртта й на 47-годишна възраст на 10 октомври 1963 г., ще почете Пиаф, наричана Врабчето заради уникалния си глас, който не може да се сбърка.
Тържествена служба, ръководена от един помощник-архиепископ на парижкия диоцез, ще бъде отслужена в 17 ч местно време в храма Сан Жан-Батист в квартал Белвил , където Пиаф е родена и почти веднага след това изоставена от своята майка певица.
Пред църквата, в която е кръстена легендарната изпълнителка, бяха инсталирани високоговорители и огромни екрани, така че колкото се може повече хора да имат възможността за преживеят службата.
Преди службата ще се състои мълчалив поход от гробището Пер Лашез , където певицата е погребана преди половин век, като ще бъде отслужена само символична служба от местния свещеник.
Днес всичко ще бъде много по-различно от начина, по който реагира католическата църква на новината за смъртта на певицата от рак на черния дроб преди 50 години. В онези години ватиканският вестник "Осерваторе Романо" пише, че Пиаф е живяла в "състояние на публичен грях".
Приживе Пиаф не отричаше, че е грешница. До края на живота си тя се бореше с алкохолизма и проблеми с наркотиците, които стават причина за три почти фатални автомобилни катастрофи и за болестта, от която в крайна сметка си отива.
Единственото й дете - дъщеря, родена, когато тя е едва на 17 години, умира на двегодишна възраст от менингит, който според някои версии на трагичната история на живота на Едит е усложнен заради небрежност.
Легендата разказва, че Пиаф е родена буквално на улицата на Белвил. Това не отговаря на действителността според новата биография на Робер Белре "Пиаф, френски мит". Той казва, че звездата, родена с името Едит Гасион, се появила на бял свят в местна болница на 15 декември 1915 г.
Белре опровергава и твърдения, че в детството си Пиаф страдала от слепота, която била излекувана по чудодеен път. Биографът разкрива нови детайли и около поведението на певицата в годините на Втората световна война, когато живее близо до централата на Гестапо в окупирания от германците Париж и редовно пее на нацистките офицери.
След войната тя е обвинена, че е била сътрудничка, водеща порочен начин на живот, докато в голяма част от града вилнее глад. Тя обаче се измъква с ненакърнена репутация до голяма степен благодарение на история, която според Белре е напълно измислена.
Историята разказва как Пиаф помагала на френски затворници да избягат от германски затворнически лагери, като им набавяла фалшиви документи или като им позволявала да запазят техни снимки, които по-късно използвали за фалшиви документи за самоличност.
След войната Пиаф започва кариера, в хода на която покорява Америка и печели известност в още много страни по света благодарение на успеха на песни като La Vie en Rose и Je ne regrette rien . Тя обаче така и не успява да се отърси от сянката на трагедията.
Любовта на живота й, жененият френски боксьор Марсел Седан, загива в самолетна катастрофа, докато пътувал от Париж за Ню Йорк , за да се срещне с нея, и в крайна сметка алкохолът й отнема дори най-ценното й притежания - нейния глас.
