В петъка след Великден българинът празнува Лятна света Петка , макар че източноправославната църква празнува деня на Параскева-Петка на 26 юли. Така се посочва по-древната връзка на името на светицата с петъчния ден, обвързва се двойният й облик - летен и зимен - със сезонната и стопанската цикличност.
Край църкви и манастири с името на светицата се вдига весел всенароден празник с борби, състезания, игри и, разбира се, с буйни хора. В Странджа е особено развит култът към лятната света Петка Балъклия (Рибна).
Курбанът в чест на Лятна света Петка пази нивите от градушка и може да докара плодоносен дъжд. Изпълнява се и молебен за дъжд, на който символичното пръскане с вода трябва "да доведе" дъжда и плодородието. На връщане след празника всеки гледа да срещне бременна жена или майка с мъжко дете сукалче, защото те носят голямо щастие.
На Летния Петковден ритуално се обхождат нивите и градините - за предпазване от градушка и за плодородие. Там, където светицата е патрон на местната църква или манастир, се правят общоселски и междуселищни сборове и панаири. На тях се събират и много болни, които принасят своя жертва, за да се излекуват. В Странджа вярват, че точно в полунощ срещу празника света Петка се явява на извора във вид на бяла или златна патица
Който я види, мигом оздравява. Затова тази нощ болните се стичат на поляните пред аязмото на светицата и с надежда очакват чудото да стане.
