В Бодайбинския район на Иркутска област бе открит огромен къс самородно злато . Той тежи 6,66 кг и заради сатанинската комбинация от цифри и специфичната си форма бе наречен Ухото на дявола.
Ухото на дявола е един от най-едрите самородни златни късове, намирани някога в този район, уточниха от местната администрация. На уникалната находка се натъкнали златотърсачи от дружеството „Угахан”, които първоначално помислили, че това е обикновен камък и го изхвърлили. По-късно Ухото било открито от работник, който изравнявал бракувания материал. Служителите на дружеството приели находката като подарък за рождения ден на фирмата си, която на 14 юни навърши 14 години. Освен това златотърсачите се надяват, че скоро ще се появи „брат” на дяволското ухо, съобщава Мила Кудрина, кореспондент на "Монитор" в Москва.
Да се дават имена на едрите самородни късове злато е стара традиция. Първият открит златен къс се споменава още в древните арабски летописи – той бил намерен през 11-и век на територията на съвременния Афганистан. В една от историческите книги се казва, че в Бразилия през 15-и век златотърсачи се натъкнали на камък с тегло 200 кг, но учените са категорични, че това е измислица.
За най-големия подобен къс в света се смята Плочата на Холтерман, открита през 1872 г. в Австралия с чисто тегло на златото 93 кг. Отново там били намерени и Желаният непознат, който тежи 70 кг, и Блестящият Баркли (54 кг). В Япония пък през 1901 г. бе намерен самородният златен къс Японеца с маса 71 кг, а в САЩ през 1954 г. при изкопаването на гроб бе открит 36-килограмовият Оливър Мартин.
