В събота, една седмица преди Великден православните християни празнуват Лазаровден. На този ден Исус Христос възкресява Лазар в знак на признателност за гостопримеството, което му е предложил.
В народните традиции Лазаровден е свързван с преминаването на порасналите момичета към моминството, навлизането им в живота и възможността вече да станат невести и да създадат семейство.
Момичета на възраст от 10 години и по-големи се събират в малки групи, обличат се с празнични носии или невестински премени и изпълняват ритуала лазаруване, а те самите се наричат лазарки.
Имен ден имат Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазарина
На Лазаровден те обикалят всички къщи и околностите на населеното място (ниви и гори) като на всякъде пеят и наричат за здраве, берекет и късмет. Песните им рядко се повтярят, защото са замислени според къщата и стопаните, на които гостуват. Всяка стопанка гощава лазарките и ги дарява с яйца, които те боядисват за Великден. Смятало се, че, ако лазарките пропуснат нечия къща носи лош късмет на стопаните и.
Традицията повелявала, че момиче, което не е лазарувало не може да се омъжи. Този ритуал на прекосяване от детинство към моминство е сходен с коледуването при момчетата.
В някои краища на България от Лазаровден до Великден се изпълнявали лазарски обредни игри наречени буенец. Младите момичета се събирали и избирали своя водачка, наречена буенек. Тя била тази, която ги организирала в припомнянето и заучаването на обредните песни, тя ги водела при лазаруването. Обикновено буенеца е облечена с мъжка риза и на главата си има калпак. Избирала се и „булка” за буенеца, обичайно малко момиче – 8 – 10 годишно, с живи родители, което е облечено в невестинска премяна и е забулено с було. Така те минавали от къща на къща и изпълнявали своите обредни песни и танци, благославяйки за здраве и берекет.
На Лазаровден още се берат върбови конки, които се използват за закичване и правене на венци на следващия ден – Цветница
