22 Септември 2014
53256
Снимков материал: pixabay.com
Гергана Червенкова бе заплашена от екстрадиция в САЩ и 68 години затвор. Обвинението срещу нея бе, че заедно с други девет души, които живеят отвъд Океана, е търгувала по интернет с упойващи и наркотични вещества, давани на пациенти без задължителната за това рецепта от лекар.
Гергана бе обвинена и официално в пране на пари. Според официалните документи през нейна лична банкова сметка са изпрани 5 000 000 долара. Агент под прикритие бе успял да купи два пъти без рецепта наркотично лекарство от Червенкова. Близо два месеца софиянката лежа в следствения арест в очакване българският съд да се произнесе по искането за екстрадиция. Случаят й нашумя и много нашенци се обявиха в нейна защита. Американците оттеглиха временно искането си и тя се прибра при семейството си. Как живее тя днес и докъде стигна делото й, четете в „ШОУ“, който писа за нея:
- Гергана, отпаднаха ли окончателно всички обвинения от страна на САЩ към теб?
- Нямаме никаква информация до момента, абсолютно никаква. Няма и дата, която на нас да ни е известна за насрочено дело в САЩ. Не са отпаднали обвиненията от страна на Съединените щати за съжаление. Но те ни съобщиха, че ще отпаднат, след като видят какво ще се случи с другите обвиняеми. За тях наистина няма дата за дело, няма и никакво движение по случая, освен че са под гаранция. Предполагам, че чакат да се даде ход на делото.
- Успя ли да се посъвземеш от преживяванията?
- Честно казано, стоя си вкъщи, не съм започнала някъде работа, но въпросът е, че нямам много голям избор. Имам две деца и сега се готвим за училище и детска градина. Така че няма как – при нас нещата продължават, защото ние трябва да вървим напред.
- Наложи ли ти се да ходиш на психолог, психиатър или психоаналитик, за да превъзмогнеш донякъде стреса, на който беше изложена доста дълго време?
- Ходихме и аз, и дъщеря ми. Всъщност аз все още ходя на психолог. И на психиатър ходих, но те някакви страшни лекарства ми предписаха и аз реших, че няма да продължа. От година и нещо ходя на психолог. Просто някак си трябва да се преборя с преживяванията, които имах. Ходихме и за детето, тъй като миналата година дъщеря ми изпадна и започна да изпитва някакви страхове от тъмното, да чува шумове, да се притеснява, че някой ще дойде да я вземе. Това започна при нея точно тогава, когато аз се върнах от „командировката“ – както им бяхме казали, докато бях в следствения арест. Наложи се да ходим, и за моя радост, при нея бързо се развиха нещата и се оправиха.
Но при мен не е така...
- Какви са твоите притеснения?
- Напрежение. Притесненията ми са големи от гледна точка на това, че все още няма яснота какво се случва с мен и семейството ми. Аз не мога да продължа така, както е било преди, защото при мен все още има някаква заплаха. Докато поне не се свалят обвиненията и не видя някакъв документ за това, мога да очаквам всеки ден да се случи нещо в тази насока. Например, пак да дойдат да ме арестуват, да поискат пак моята екстрадиция, в техните ръце съм... Въобще, те решават какво да се случи. Това ми е притеснението. Отделно, знам ли, преживяванията ми не бяха много хубави тази година, миналата...
- Сънуваш ли нещо, стряскаш ли се?
- Като ходих на психиатър, имах много стресиращи сънища и се будех непрекъснато в стрес. Но специалистите ми изписаха някакви лекарства, които, в интерес на истината, ме бяха трупирали направо, спях нон-стоп от тях. Но в момента ходя на специалист, който да ми помогне да възобновя желанието си да започна работа пак наново...
- Колко ти струва като финанси цялото това премеждие, ако мога така меко да го нарека? И тук имам предвид психолог, адвокати, преводачи, загубата на работа....
- За психолог плащам 30 лева на час. Общо взето, аз съобразявам кога може да си го позволя според възможностите ни - било то един път в седмица, два пъти, както и когато можем да си го позволим финансово. Напълнях доста, с това също се боря, може би от стреса сериозно си вървя към диабет. Какво да кажа?...
Само майка ми единствено е платила един хонорар на адвокат Стефанова, тъй като реши, че тя сама иска да си я наеме. А всичко останало беше платено от фирмата директно. И на Гачо Груев те платиха хонорара за моята защита, както и на американските ми защитници. Нямам идея за колко пари точно става дума, но са десетки хиляди долари.
- Колко килограма си качила?
- Много съм качила, много. Обаче напълнях сериозно от стреса. Едно 40 килограма съм качила, да не кажа и повече.
- Имахте проблеми с адвокат Гачо Груев. Той върна ли парите, за които спорехте?
- Той трябваше да ги върне на фирмата, която му ги е платила. Нямам представа дали това се е случило. Ние сме плащали само кредита, който майка ми изтегли, за да плати на адвокат Стефанова. Не е голяма сумата, става дума за около 1300 лева хонорар, доколкото си спомням, като тя и на последна инстанция се появи като защитник. Аз помолих бившия ми шеф, който е и управител на фирмата и вземаше решенията за плащанията по моята защита, да ме уведоми какво се случва по казуса. От фирмата казаха, че ще си наемат адвокат вече да си търси правата от Гачо Груев. Но за момента нямам информация и там какво е станало.
- Нали няма да работиш пак във фармацевтичен сайт?
- Не, не!… (смее се) Това не би трябвало да е проблем, но от психологическа гледна точка не мисля за подобен тип работа вече.
- Финансово не бяхте добре семейството, докато вървеше следствието – имахте кредити да обслужвате и т.н. Стабилизирахте ли се за тази една година?
- Единственото стабилизиране, което направихме, е че въведохме сериозна финансова дисциплина. Не че преди не сме я имали, но сега ни се наложи, тъй като ние все още сме на една заплата – на моя съпруг. А кредитите, слава Богу, последната вноска я платихме сега през юни и оттук насетне сме решили, че няма да взимаме заеми. Само, недай си, Боже, ако се налага за нещо, за което нямаме избор…
- Заведохте ли делото в Страсбург, както се канехте?
- Не, защото точно това беше проблемът с адвокат Груев всъщност. Той каза, че ще заведе дело там и че това ще ми помогне за спиране на екстрадицията,
а се оказа, че въобще не е така
Няма дела, все още не съм решила какво да направя. Но и все още и не знам какво ще се случи. За да се предприемат едни или други стъпки, трябва да знаеш какъв е крайният резултат на нещата, а аз нямам крайно становище на съда.
- Звъняла ли си на адвокатите си в Америка, за да те държат в течение какво се случва все пак?
- Скоро не съм го правила, защото те поеха ангажимента да ме държат в течение. Те са сериозно адвокатско дружество и ми казаха, че при развитие на нещата и при промяна в статуса на делото и разследването, веднага ще ме уведомят. Последната информация от тях беше април месец. И там нямаше нищо различно, нямаше дата, за да имаме реална представа кога ще има дело. Не знам какво трябва да се случи. Предполагам, че трябва да мине делото там, за да видим какво ще стане с моя случай. Какво ще направят прокурорите в САЩ...
- Каза, че не работиш – ти нямаш желание или няма работа?
- Бях на борсата на труда до юни включително. Честно казано, дотогава бяхме решили, че имам нужда от почивка, за да се възстановя психически, да бъда със семейството си вкъщи. Лятото пък искахме да остана да си гледам дечицата, защото, ако аз тръгна на работа, трябва да се чудим кой тях да ги гледа. Сега вече трябва да търся работа. Дъщеря ми тръгва на училище, синът ми на детска градина и аз ще мога да поработя. Доста ще е по-добре и двамата да работим.
- И все пак извини ли ти се някой за всичко, което преживя? Намесиха се и политици в твоя случай – изказа се неподготвен дори тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов...
- Не, разбира се. Доколкото си спомням,
Цветанов се извини по телевизията с... половин уста
Аз не знам кой е виновен до ден - днешен!... Още не мога да разбера какво се случи и защо така се случи. А също и защо точно с мен се случи... Факт е, че е имало огромна грешка, след като съм единственият случай в историята на България, даже не само в нейната, в който Америка оттегля своето искане за екстрадиция. Те също значи са видели колко безумна грешка са направили и аз съм благодарна за това, че все пак поискаха да променят това. Ние за това се борихме – за да коригират своята грешка. От коя страна беше грешката – българска или американска, нямам идея… Чух слухове, че съм взела някаква компенсация - няма такова нещо!
- И не са те викали нито български, нито американски власти, след като отпадна екстрадирането?
- Не, само имам един разпит, след като ме пуснаха от ареста. Месец след това ме викаха в полицията, за да давам показания. Това са ми първите и единствени показания, които са взимани от мен, откакто влезнах в ареста. Дадох си показанията и оттам насетне нито някой ми се е обаждал, нито ме е викал някъде, нито ме е питал... Нищо, няма никакво развитие. Пълен застой.
Едно интервю на Живка АНГЕЛОВА
- Гергана, отпаднаха ли окончателно всички обвинения от страна на САЩ към теб?
- Нямаме никаква информация до момента, абсолютно никаква. Няма и дата, която на нас да ни е известна за насрочено дело в САЩ. Не са отпаднали обвиненията от страна на Съединените щати за съжаление. Но те ни съобщиха, че ще отпаднат, след като видят какво ще се случи с другите обвиняеми. За тях наистина няма дата за дело, няма и никакво движение по случая, освен че са под гаранция. Предполагам, че чакат да се даде ход на делото.
- Успя ли да се посъвземеш от преживяванията?
- Честно казано, стоя си вкъщи, не съм започнала някъде работа, но въпросът е, че нямам много голям избор. Имам две деца и сега се готвим за училище и детска градина. Така че няма как – при нас нещата продължават, защото ние трябва да вървим напред.
- Наложи ли ти се да ходиш на психолог, психиатър или психоаналитик, за да превъзмогнеш донякъде стреса, на който беше изложена доста дълго време?
- Ходихме и аз, и дъщеря ми. Всъщност аз все още ходя на психолог. И на психиатър ходих, но те някакви страшни лекарства ми предписаха и аз реших, че няма да продължа. От година и нещо ходя на психолог. Просто някак си трябва да се преборя с преживяванията, които имах. Ходихме и за детето, тъй като миналата година дъщеря ми изпадна и започна да изпитва някакви страхове от тъмното, да чува шумове, да се притеснява, че някой ще дойде да я вземе. Това започна при нея точно тогава, когато аз се върнах от „командировката“ – както им бяхме казали, докато бях в следствения арест. Наложи се да ходим, и за моя радост, при нея бързо се развиха нещата и се оправиха.
Но при мен не е така...
- Какви са твоите притеснения?
- Напрежение. Притесненията ми са големи от гледна точка на това, че все още няма яснота какво се случва с мен и семейството ми. Аз не мога да продължа така, както е било преди, защото при мен все още има някаква заплаха. Докато поне не се свалят обвиненията и не видя някакъв документ за това, мога да очаквам всеки ден да се случи нещо в тази насока. Например, пак да дойдат да ме арестуват, да поискат пак моята екстрадиция, в техните ръце съм... Въобще, те решават какво да се случи. Това ми е притеснението. Отделно, знам ли, преживяванията ми не бяха много хубави тази година, миналата...
- Сънуваш ли нещо, стряскаш ли се?
- Като ходих на психиатър, имах много стресиращи сънища и се будех непрекъснато в стрес. Но специалистите ми изписаха някакви лекарства, които, в интерес на истината, ме бяха трупирали направо, спях нон-стоп от тях. Но в момента ходя на специалист, който да ми помогне да възобновя желанието си да започна работа пак наново...
- Колко ти струва като финанси цялото това премеждие, ако мога така меко да го нарека? И тук имам предвид психолог, адвокати, преводачи, загубата на работа....
- За психолог плащам 30 лева на час. Общо взето, аз съобразявам кога може да си го позволя според възможностите ни - било то един път в седмица, два пъти, както и когато можем да си го позволим финансово. Напълнях доста, с това също се боря, може би от стреса сериозно си вървя към диабет. Какво да кажа?...
Само майка ми единствено е платила един хонорар на адвокат Стефанова, тъй като реши, че тя сама иска да си я наеме. А всичко останало беше платено от фирмата директно. И на Гачо Груев те платиха хонорара за моята защита, както и на американските ми защитници. Нямам идея за колко пари точно става дума, но са десетки хиляди долари.
- Колко килограма си качила?
- Много съм качила, много. Обаче напълнях сериозно от стреса. Едно 40 килограма съм качила, да не кажа и повече.
- Имахте проблеми с адвокат Гачо Груев. Той върна ли парите, за които спорехте?
- Той трябваше да ги върне на фирмата, която му ги е платила. Нямам представа дали това се е случило. Ние сме плащали само кредита, който майка ми изтегли, за да плати на адвокат Стефанова. Не е голяма сумата, става дума за около 1300 лева хонорар, доколкото си спомням, като тя и на последна инстанция се появи като защитник. Аз помолих бившия ми шеф, който е и управител на фирмата и вземаше решенията за плащанията по моята защита, да ме уведоми какво се случва по казуса. От фирмата казаха, че ще си наемат адвокат вече да си търси правата от Гачо Груев. Но за момента нямам информация и там какво е станало.
- Нали няма да работиш пак във фармацевтичен сайт?
- Не, не!… (смее се) Това не би трябвало да е проблем, но от психологическа гледна точка не мисля за подобен тип работа вече.
- Финансово не бяхте добре семейството, докато вървеше следствието – имахте кредити да обслужвате и т.н. Стабилизирахте ли се за тази една година?
- Единственото стабилизиране, което направихме, е че въведохме сериозна финансова дисциплина. Не че преди не сме я имали, но сега ни се наложи, тъй като ние все още сме на една заплата – на моя съпруг. А кредитите, слава Богу, последната вноска я платихме сега през юни и оттук насетне сме решили, че няма да взимаме заеми. Само, недай си, Боже, ако се налага за нещо, за което нямаме избор…
- Заведохте ли делото в Страсбург, както се канехте?
- Не, защото точно това беше проблемът с адвокат Груев всъщност. Той каза, че ще заведе дело там и че това ще ми помогне за спиране на екстрадицията,
а се оказа, че въобще не е така
Няма дела, все още не съм решила какво да направя. Но и все още и не знам какво ще се случи. За да се предприемат едни или други стъпки, трябва да знаеш какъв е крайният резултат на нещата, а аз нямам крайно становище на съда.
- Звъняла ли си на адвокатите си в Америка, за да те държат в течение какво се случва все пак?
- Скоро не съм го правила, защото те поеха ангажимента да ме държат в течение. Те са сериозно адвокатско дружество и ми казаха, че при развитие на нещата и при промяна в статуса на делото и разследването, веднага ще ме уведомят. Последната информация от тях беше април месец. И там нямаше нищо различно, нямаше дата, за да имаме реална представа кога ще има дело. Не знам какво трябва да се случи. Предполагам, че трябва да мине делото там, за да видим какво ще стане с моя случай. Какво ще направят прокурорите в САЩ...
- Каза, че не работиш – ти нямаш желание или няма работа?
- Бях на борсата на труда до юни включително. Честно казано, дотогава бяхме решили, че имам нужда от почивка, за да се възстановя психически, да бъда със семейството си вкъщи. Лятото пък искахме да остана да си гледам дечицата, защото, ако аз тръгна на работа, трябва да се чудим кой тях да ги гледа. Сега вече трябва да търся работа. Дъщеря ми тръгва на училище, синът ми на детска градина и аз ще мога да поработя. Доста ще е по-добре и двамата да работим.
- И все пак извини ли ти се някой за всичко, което преживя? Намесиха се и политици в твоя случай – изказа се неподготвен дори тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов...
- Не, разбира се. Доколкото си спомням,
Цветанов се извини по телевизията с... половин уста
Аз не знам кой е виновен до ден - днешен!... Още не мога да разбера какво се случи и защо така се случи. А също и защо точно с мен се случи... Факт е, че е имало огромна грешка, след като съм единственият случай в историята на България, даже не само в нейната, в който Америка оттегля своето искане за екстрадиция. Те също значи са видели колко безумна грешка са направили и аз съм благодарна за това, че все пак поискаха да променят това. Ние за това се борихме – за да коригират своята грешка. От коя страна беше грешката – българска или американска, нямам идея… Чух слухове, че съм взела някаква компенсация - няма такова нещо!
- И не са те викали нито български, нито американски власти, след като отпадна екстрадирането?
- Не, само имам един разпит, след като ме пуснаха от ареста. Месец след това ме викаха в полицията, за да давам показания. Това са ми първите и единствени показания, които са взимани от мен, откакто влезнах в ареста. Дадох си показанията и оттам насетне нито някой ми се е обаждал, нито ме е викал някъде, нито ме е питал... Нищо, няма никакво развитие. Пълен застой.
Едно интервю на Живка АНГЕЛОВА
Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари
