Герасим Георгиев - Геро е роден в Русе на 10 юли 1974 г. Когато е 17-18-годишен и вече се е натанцувал на народни танци, решава да опита в НАТФИЗ.
Играл е в много театри в провинцията и София, а сега радва с таланта си зрителите на Малък градски театър “Зад канала”. Геро е щастливо женен, има 7-годишна дъщеричка Йохана.
“Много е хубаво всяка вечер да си различен - банкер, любовник, убиец, таксиметров шофьор, кой го работи това?! Щастлив съм, че имам толкова много професии, за пенсия ми е рано, но ще видя какво ще ми плаща държавата на стари години, като сега я обгрижвам от толкова много страни. Не се оплаквам от работа, но предпочитам, като захвана едно, да го свърша докрай и да ме харесват зрителите и слушателите”, с усмивка обяснява любимият актьор. - Геро, защо се отказахте от народните танци? Напълно ли ги забравихте?
- Ами реших, че искам с нещо друго да се занимавам. Над 13 години потропвах, и най-важното беше, че се чувствах щастлив, ей така, хубаво ми беше. Танците ме научиха на дисциплина, на ред, да бъда по-обран, да не се разпилявам натам-насам. Грижех се за себе си, за физиката си, за душевното си равновесие, за костюмите - за всичко. А това е много добро начало за един порядъчен мъж, нали така?!
Но пък още от дете ходех в кукления или в драматичния театър. Много ми харесваше сцената, хората, които изпълняваха с такава лекота различни сценки, въобще магията, наречена театър. Като поотраснах, вече бях раздвоен и много влюбен в театъра. Аз съм щастлив човек - работя това, което харесвам, което съм искал да правя още от детските си години.
- Дъщеричката ви обаче ходи на танци...
- О, да, на модерни и народни танци ходи в детската градина, а на балет я водим в едно читалище. Спортна натура е, играе и тенис. Сама се подлага на тези изпитания, харесва й, прилича на мен, като иска да опита от всичко. Дали ще тръгне по стъпките ми в театъра, не знам, но не бих я спрял от нищо, което поиска.