В селата и малките градове, където св. Богородица е патрон на местната църква се правят събори.

Св. Богородица е почитана като покровителка на брака и семейството. Вярва се, че тя помага на бездетни съпрузи да се сдобият с рожба. Ето защо на нейния празник всяка млада булка или невеста без деца отива да положи дар пред иконата на Божията майка.

По подобен начин жените отбелязват и празника Малка Богородица ( Рождество на Пресветата Богородица ) на 8 септември. Народната традиция им забранявала да тъкат, плетат и шият между Голяма и Малка Богородица. Това се спазвало за здраве на домочадието.
На този ден е празникът на Троянския манастир “Успение Богородично”, където почит се отдава на смятаната за магическа икона “Св. Богородица Троеручица".


Успението (заспиването) на Пресвета Богородица е един от 12-те най-важни християнски празници. Някои от тях не са специално посветени на Богородица като „ Рождество Христово “ (25 декември), отчасти „ Богоявление “ (25 март). Три обаче са строго свързани с Мария — „ Рождество Богородично “ (8 септември), „ Въведение Богородично “( Ден на християнското семейство — 21 ноември) и „ Успение Богородично “ (15 август). Той се чества и от православни, и от католици. Съгласно със Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си.

Три дни преди смъртта Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По необикновен начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък.

След като няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: “Радвайте се, тъй като съм с вас през всичките дни.” Във възпоминание на явяването й пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави “въздигане на хляба”.

Съгласно с народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица , за разлика от Малка Богородица , когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица след тържествена литургия в църквата се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските затруднения.

На 15 август свършва Богородичният пост и се организира празнична семейна софра или общоселски събор. На празничната маса стопанките нареждат задължително ритуални погачи, мед и жито. Поставяли още царевица, пшеница, варена тиква, каша от пиле, различни плодове.
По обичай на този ден се раздават богородична пита и осветени в църквата плодове за здраве и късмет на цялото семейство. на трапезата се слагат задълцително плодове – грозде, диня, ябълки