В петък, на 10 февруари Православната църква почита паметта на двама големи светци - свети Харалампий и света Валентина . В народните вярвания пък денят е свързан с много традиции и поверия, чиято основна цел е да прогоним болестите и бедите.
Св.
Мнозина езичници, като гледали твърдостта на вярата му и чудесното оздравяване, повярвали и били предадени на смърт. Осъден на посичане, Св. Харалампий издъхнал преди мечът да го докосне по времето на Септимий Север в 198 година на 113 години.
Паметта на Св. Харалампий е на особена почит в България, както заради молитвеното му застъпничество пред Бог за болни, страдащи духовно и телесно, така и като закрилник на пчеларите и проводник на Божията благодат над пчелния мед.
На този ден рано сутринта се носи мед в храмовете, за да бъде осветен.
В народните представи Св. Харалампий бил властелинът на всички болести. Държал ги със синджир и по своя воля ги пращал да вървят по света. Според легендите Св. Харалампий е заповедник и на чумата и поради тази причина денят му е наричан още Чуминден .
За да умилостивят чумата, на този ден жените месели питки, мажели ги с мед и ги раздавали на съседи и роднини.
В народните представи чумата е стара, грозна, рошава и зла жена, която трябва да се изведе от селището. Затова оставят край населеното място питка с мед, шише вино, нова кърпа, сапун, гребен и вода, за да се залиса, докато мие косите си и ги сплита, а докато се нахрани и напие — да забрави за какво е слязла.
Чумата се родила на Атанасовден и започнал да скита по друмищата и из селата. Това продължило до празника на св. Харалампий, когато светецът я заловил и я оковал във вериги.
Чумата носела тефтер със списък на жертвите си, дълъг шиш или коса, с които убивала набелязаните хора. Възможно било страшната болест да се яви и като котка, куче, коза или мишка и да тропа по таваните. Тя се криела в чували с вълна и затова мъжете мушкали с ножове в тях.
Идването на чумата се предхождало от продължителен вой на кучетата. За да се предпазят от нея, хората не изхвърляли смет пред вратата, ограждали къщата с гръмотрън или глогови тръни, пришивали скилидки чесън към забрадките на жените и по ризите на мъжете.
Обличали "чумава риза", която трябва да е изработена от девет жени вдовици. Много разпространено средство за предпазване от чумата било наличието на куче съботник в къщата.
Има интересен обичай "чисти" жени да изпекат и отнесат обреден хляб извън селото, на кръстопът, за да умилостивят чумата, че да не идва при хората в селището. Оставят за нея храна и вода на тавана или закачат на някой запустял зид хляб, увит в месал, и бъклица вино.
Пак с тази цел наричат болестите с табуизирани, умалителни имена: "сладки и медни", "благи", харката наричат "цветето", а чумата "леля". Някъде има практика внимателно да се измете къщата, когато вярва
За предпазване от чумата се извършва и интересен обичай – обредно заораване на селището от двама братя близнаци с волове близнаци и рало, направено от дърво близнак.
Силно се вярва, че денят на светеца трябва да се почита, в противен случай той ще се разсърди, ще пусне чумата и другите страшни болести и ще ги прати при хората.
На този ден никой не трябва да работи. Денят се тачи особено много от жените.
Рано сутринта те омесват и изпичат специален хляб и три малки кравайчета, намазани отгоре с мед. Взимат паничка мед и заедно с хляб и кравайчетата ги отнасят в черквата, където свещеникът ги освещава.
От този мед запазват за цяр през годината. С него лекуват обриви, шарка, рани по тялото, намазват челцата на децата, за да не се разболяват, а от хляба раздават на три съседски къщи.
Едно от кравайчетата, приготвени специално за празника, хвърлят на покрива на къщата "за чумата", другото дават на животните вкъщи, а третото на децата.
Стопанките правят обредни хлябове.
На обяд се слага трапеза, като задължително трябва да присъства питка с мед, свински джолан в гърне или мусака и картофено пюре. Най-възрастната жена в дома прикадява трапезата, сипва от гозбите, чупи от питата с мед и разнася от тях за здраве из махалата.
В българския народен календар денят се нарича още Харалнбей, Арланбей, Хараламповден, а в Охридско – Пунклин празник.
В православния християнски календар 10 февруари е отреден и на Света великомъченица Валентина. За нейното житие има малко факти. Известно е, че е била благочестива девойка, живяла в областта на Кесария Палестинска.
Тя става жертва на гоненията срещу християните през 308 г. при Максимилиан ІІ Галерий (308-313 г.). Когато мъчителите се опитват да я накарат насила да принесе жертва в езическия храм, тя хвърля камък върху жертвеника и се обръща с гръб към горящия на него огън. Тази постъпка предопределя съдбата й – езичниците я обезглавяват.
На 10 февруари имен ден празнуват Харалампий, Хари, Харалан, Ламби, Ламбо, Ламбрина, Ламбрин, Валентина, Валентин, Валя и Вальо.
