Влагат се и т.нар. пълнители, които задържат вода, с което се увеличава теглото на продукцията
Изключвайки кренвиршите по стандарт “Стара планина”, които са с 82% месо, останалите се правят от баадер или прат - машинно обезкостено месо с ниско качество.
Към него се слагат смляни рога, копита, кости, нокти, кожа, лой, мас, сланина, нишесте - царевично, картофено или пшенично, оцветители, които придават добър търговски вид.
И всичко това се гарнира богато с вода. Влагат се и т.нар. пълнители, които задържат водата, за да се увеличава теглото на продукцията. Солта понякога се добавя в по-големи количества, което удължава срока на годност.
Според стандарта може да се добави и соя, соев концентрат или изолат, но до 3%. Често обаче се случва да има продукти, които са произведени почти изцяло от соя и в тях на практика да няма месо.
Водното съдържание в различните видове кренвирши варира. В говеждите и свинските е с една идея по-ниско – от 54 до 66%, а при пилешките може да достигне 73%. В сухото вещество, от което се приготвят кренвиршите, мазнините достигат до 46%.
Машината, която смила всичко това, се нарича кутер. Представлява голям съд с дупка. По средата има ос с двуостър нож, подобен на перка. В кутера се изсипва сместа и се обработва в продължение на 6-7 минути.
Ножът се върти с висока скорост, в резултат на което се постига и висока температура, което спестява термичната обработка. Крайният резултат е маса, подобна на каша, която се пълни в найлонови опаковки.
При покупката на кренвирши трябва да се избират такива, които са добре вакумирани и опаковани. Необходимо е да се погледнат изписаните на етикета производител и срок на годност.
Насипните кренвирши, които се продават невакуумирани, могат да се съхраняват до 6 дни в хладилник, докато опакованите обикновено имат трайност до 15 дни.
Порожанов: Трябва да са от поне 75% месо
За да се нарича един продукт кренвирш, трябва да съдържа поне 75% месо, заяви земеделският министър Румен Порожанов в сряда. Той допълни, че се подготвя нов стандарт за месни храни, който вероятно ще влезе в сила до месец и половина.
За изготвянето на новите изисквания пръв съобщи в. “24 часа” в понеделник.
Министерството на земеделието води преговори с големите търговски вериги във връзка с двойния стандарт с вносните храни, които са с различен състав от тези в Стара Европа, но се продават по-скъпо у нас, съобщи Порожанов. Той допълни, че предстои подписването на меморандум, с който да се урегулират тези теми. Порожанов даде пример с бебешки храни, които се продават по-скъпо в България, отколкото в Австрия и Германия. Обяснението било, че у нас пазарът е по-малък, а логистичните разходи са по-големи.
Пред bTV Порожанов каза още, че до месец ще влезе в сила забраната млекопреработвателните предприятия да използват палмово масло.
Сега е възможно едно и също предприятие да прави истински сирене и кашкавал и такива от палма, но има разграничение в наименованията - вторите се обозначават като имитиращи продукти. С промени в наредба обаче преработвателните предприятия трябва да изберат дали ще правят истински продукти или имитиращи.
Избралите да влагат растително масло няма да се наричат млекопреработвателни, каза Порожанов и увери, че контролът ще е много строг.
