Този район в Ирак е обитаван вече 5000 години, а в определен период от време тук са живели дори около половин милион души, известни като „ Арабите от блатото“.
Въпреки че не е твърде познато в света, в Ирак съществува това забележително място - блатото около реките Тигър и Ефрат , което в определен момент е заемало и повече от 14000 квадратни километра.
Местните жители били няколко племена , които успели да развият красива екологична култура , която хиляди години е живяла от природните ресурси, предлагани от блатото. Това, което особено се откроява в техния начин на живот, са плаващите къщи.
Жителите правели такова архитектурно чудо за три дни и то без използването на пирони или дърво, а за къщите правят и малки острови от кал и клони.
Блатата с векове са били убежище за робите и потиснатите, но тази уникална общност в последствие е изчезнала.
В началото на 1990-та, блатото станало подслон за хората, които са били преследвани от правителството на Саддам Хюсеин , а след въстанието през 1991 г. правителството е разпоредило напълно изпразване на блатото, а тези, които защитавали въстаниците бивали наказвани.
Да изсъхне едно толкова голямо блато не е лесно, но иракското правителство успяло да унищожи огромна част. Хората скоро се сблъскали и с големи проблеми. Изчезването на блатото за тях означавало и изчезване на храната. Техните села са били запалени, а техният дом на 5000 години бил превърнат в пустош. Семейства, които от поколения са живели в блатото, са били принудени да напуснат.
Въпреки това нещата за тях днес изглеждат малко по-добре. От 2003-та година насам в блатото живеят около 1500 души и то в своите традиционни плаващи къщи, а както вървят нещата, този брой е в постоянен възход.
Язовирите , които са били изградени на реките Тигър и Ефрат, за да изсъхне това блато, са унищожени и вече четвърт от блатото е върната на мястото.
На екосистемата на това блато ще й трябват още няколко години, за да възстанови своята първоначална слава, но хората са решени да се върнат и да съживят своето традиционно селище.
