Известният разследващ журналист Григор Лилов пръв огласи на страницата си във Фейсбук версии за взрива във фабрика „Миджур” в село Горни Лом, радикално различни от официално тиражираните. Първо, веднага след трагедията той оповести ВСИЧКИ имена на загинали работници, докато местните власти се инатяха и настояваха, че няма да издават смъртни актове, тъй като тленните останки не могат да се идентифицират, тъй като те просто са се изпарили.
„Това, че работниците са се изпарили, показва колко мощна е била експлозията. Но тук има един важен момент. Във фабриката е имало тирове. Те са транспортирали мините. Шофьорите и машините също са се изпарили. Поставил съм си за задача да науча и техните имена. Били са там, няма какво да премълчават този факт. Говорих с роднините на всички загинали. Събирам документи, анализирам фактите, за да установя истинността на версиите. Дотогава няма да ги коментирам пространно”, заяви пред „ШОУ” авторът на поредицата „Богатите българи”. От думите му обаче може да се направи изводът, че взривът в Горни Лом не е дело на човешка грешка или на технологичен проблем, а е... умишлен!
„Взривът е бил изключително масиран. Което означава, че в това помещение са били струпани големи количества мини. Искали са да ги изнесат, но са получили отказ.
Затова са ги изгърмели”
смята разследващият журналист.
И още нещо, което му е направило силно впечатление – поведението на /поне/ две районни управления на МВР, през чиято територия е трябвало да мине опасният товар. „Маса районни управления на МВР са издали разрешение, но 5-о РПУ, кой знае защо, отказва. То отговаря за отсечката между Околовръстното шосе и село Сеславци, където е складът. Едно друго РПУ също не дава разрешение, но, разбира се, може да не е било уведомено. Има и друг вариант - да е било уведомено, но да е проявило безхаберие. Ще ми бъде много интересно да открия документи, с които да подкрепя тезата си. Не мога да се позова на анонимни източници, защото в България хората говорят едно в личен разговор, но когато ги запишеш на касетофон, променят думите си. Или от страх се отказват от това, което са казали. На Запад и един лист от журналистически бележник е достатъчно доказателство...”, уточнява авторът на „Дуел” и „Либийската връзка”.
На питането намерил ли е „твърди данни” за това, че съпругата на Георги Първанов – Зорка Първанова, е била собственик на злощастното предприятие, което впоследствие е било продадено на консорциум от фирми около бизнесмена, спец по взривните вещества и приор на Великата масонска ложа у нас Валери Митков, Григор Лилов отговори уклончиво. Подчерта обаче, че „средства от консорциумите са били отклонявани към различни партийни централи, включително и към „АБВ” – тоест, към формацията с лидер бившия държавен глава Георги Първанов.
Журналистът е публикувал на страницата си във Фейсбук и един пасаж, озаглавен
„КОНСПИРОЛОГИЧНА ВЕРСИЯ”
Ето какво четем там:
„Конспиративна теория гласи, че малкият взрив около 15 часа като предвестник на големия е бил тренировка за големия. Целяло се е истински взрив, за да бъдат „изписани” чрез него уж „утилизираните”, ама в действителност непипнати мини, които да бъдат репатрирани например за разни организации по Близкия и Среден изток, Афганистан и други. Тоест, - за цели на тероризма. Звучи абсурдно, но във фаталния ден в 5-о РПУ е постъпила молба за транспорт на 800 000 противотанкови мини. Откъде са се взели тези количества? Няма откъде, освен от вече унищожените”.
Григор Лилов припомня и как още през 2009 г. Екосдружение „Връбница, Надежда” и Национално сдружение „Екогласност” са внесли жалби във Върховния административен съд относно мълчалив отказ на министър-председателя на Република България за намеса за спиране действията по унищожаване в България на 1,6 млн. противопехотни мини на Гърция. Жалбите им обаче са отхвърлени.
Данаил КОЛАРОВ
