Въпреки смяната на директора на Общинско предприятие “ Гробищни паркове ” в София Венцеслав Григоров и назначаването на Ангел Миленков на неговия пост кощунствата и набезите над гробовете в Централния траурен парк на столицата продължават с пълна сила. От години в Орландовци действа престъпна гробарска мафия, съставена предимно от цигани, самонастанили се в този софийски квартал на улица “Старата воденица”.
Всекидневно обикалят с автомобили гробищата и набелязват кои гробове са най-подходящи за разкулачване.
Онова, което не може да бъде задигнато, се поврежда умишлено - снимката на покойника, вазите, ако са циментови или каменни, или самият паметник. След няколко дни наглите мародери, представящи се за майстори каменоделци, накичени с фалшиви баджове на реверите, засичат на самия гроб ужасените от погрома роднини на покойника и артистично проклинайки злосторниците, започват пазарлъци за оправяне на поразиите срещу предлагана от тяхната фирма значителна сезонна отстъпка в цените.
Това е една от схемите, по които действат организирано циганските групи на територията на Централните софийски гробища. Трябва да се спомене, че се практикуват и други методи за измъкване на пари от опечалени, при които мургавите бандити действат без излишно театралничене и нападат директно белязаните жертви.
Сестрата на покойния главен прокурор Иван Татарчев Ина неотдавна е била нападната от двама цигани, които се заканили: “Давай двеста лева или сега ще разбием паметника!” Беззащитната жена доста се уплашила и дала каквито пари имала у себе си само агресивните типове да не изпълнят заканата си.
Набезите, безобразията и далаверите в Софийските централни гробища са ежедневие. Там, в царството на мъртвите, необезпокоявани от никого, пълнят джобовете си: досадни просяци, правещи се на инвалиди, нелегитимни, разпопени свещеници, обикалящи пред черквата за наивни клиенти, брутални ромски тайфи, тръгнали с огромни торби да обират оставеното за “Бог да прости”, нагли майстори ментета, предлагащи на всеки срещнат “ниски цени” за изработка и ремонт на паметници, надгробни плочи, постаменти, рамки и други от този род. Освен тези услуги самозваните спецове предлагат и грижи за гробните места - почистване, заравняване, поддържане и прочие. По гробищните алеи се срещат и психопати, ровещи из пресни и отворени стари гробове за костици от умрели. Говори се, че тези зловещи реликви били продавани на добра цена на практикуващи “шамани”, които ги използвали за правене и разваляне на черни магии.
Редовна практика е при погребения, в най-мъчителния за роднините на покойника момент, гробарите да започват пазарлъци за бакшиши под претекст, че прецизно са изкопали гроба, без да повредат неговата рамка и паметник. Тук трябва да се спомене, че при отварянето на стари гробове долните части на изровените черепи почти винаги липсват по простата причина, че мургавите мародери са търсили в тях златни коронки и мостове (ако починалият не е бил аутопсиран и не са ги изпреварили навремето разни препаратори и санитари от моргите).
Ходенето по мъките на обикновените опечалени граждани започва с извозването на мъртвеца от дома. Мъртвоносителите, извършващи транспортирането, още от входната врата започват да брулят близките за пари, въпреки че всичко е предплатено и фактурирано (за носене и товарене на покойник от дома, сваляне на покойник от високи етажи, извозване на покойник от дома, съхранение на покойник в хладилна камера - по определени тарифи, плюс задължително ДДС). Психиката на почти всички, работещи като мъртвоносители, е деформирана и фиксирана единствено на вълна парични знаци. Докато тленните останки на отишлите си от този свят се охлаждат в хладилните камери, техните близки обикалят различните общини на столицата и провинцията, за да получат тъй необходимото за случая удостоверение за родствени връзки с починалия, без което техническата служба на “Гробищни паркове” - град София, не разрешава отварянето на фамилния гроб. Не малък брой опечалени биват възпирани от тази бавна административна процедура и предпочитат кремацията като по-лесен вариант, въпреки че последната воля на починалия е била друга.
За извършване на кремация тленните останки на покойника задължително трябва да бъдат положени в ковчег от дърво, избран по каталог с различни цени и екстри. Запознати коментират, че мъртъвците са изгаряни в крематориумни пещи без ковчезите, които се предлагат за продан отново от траурните агенции. Един ковчег бил завъртан по този начин около стотина пъти, като от време на време се освежавал и лакирал.
Същата схема се разиграва с венците и цветята, задигнати от гробовете, но те за разлика от ковчезите се препродават един, максимум два пъти. Букети “втора употреба” се предлагат в изобилие всеки Божи ден пред гробищата и на Женския пазар.
При погребение с предварително платени такси (аранжиране на покойник - 15 лева, катафалка - 25 лева, изкопаване и заравяне на старо гробно място - 90 лева, некролози - по 1 лев за брой, административно обслужване - 10 лв. плюс ДДС) скубането на пари от корумпирани служители и мургави гробари не престава. Няма ли пари на ръка, няма нормално заравяне на мъртвеца във вечното му жилище. Свещеници ловко прибират по 75 лв. за на две-на три направено опело, плюс още 25 лв. за тамян и свещи, за църковен хор - допълнително ръсене, както и за помещението, където се раздават храна и напитки за Бог да прости. Никой не знае къде потъват сумите от събираната такса от 2 лева за влизане с автомобил на територията на Софийските централни гробища. Нищо чудно занапред ръководството на това тъжно, но доходоносно място да измисля нови видове такси. Опит в това отношение има бившият шеф на траурния парк г-н Венцеслав Григоров, автор на идеята за задължителна платена услуга “почистване” на гробните места.
Софийските гробища са се превърнали в своеобразни митници, където задължително олекват джобовете на опечалените преди отпътуването на покойниците към отвъдния свят. Многобройни погребални фирми уверяват скърбящите, че ще бъдат обслужени със значителни отстъпки. На практика излиза обратното - погребалните тарикати гушват над хилядарка за обикновено погребение (без екстри и без закупуване на гроб), но предварително са подмамили клиентите си с оферти от 270 лв. за погребение и 390 лв. за кремация.
В столицата функционират над 100 траурни агенции, които обаче са собственост на не повече от 20 души. Целта на размножаването им е да спестят ДДС и да създадат представата, че има избор. Частните погребални бюра заплащат определени суми за извършени траурни дейности на общинското предприятие “Гробищни паркове”-София например за изкопаване на гробно място, където се включват немалките надценки, които си определят агенциите, като по този начин траурните услуги хвръкват тройно, че и четворно. Няма начин ежедневните тесни връзки между тези погребални агенции и чиновниците от столичните гробища да не носят облаги и за двете страни. Преди време осведомени лица коментираха контактите на бившия шеф Григоров с циганския клан “марципаните”, собственици на просперираща погребална фирма.
Кризата за гробни места в столицата надвисва застрашително. На ден в София умират средно 70 души. Отпуснатите в “Малашевци” парцели са ограничени и поемат много малка част. Липсата на нови гробни места води до незаконно разкопаване на стари гробове и вмъкване на нови в пределите на предвидени по план алеи или на мястото на отсечени дървета. Неоспорим факт е наличието на черен пазар, където цената на гробно място достига 7000 евро.
Странно звучат констатациите на столичните общинари, че в Софийските централни гробища били преброени 10 000 неподдържани, занемарени и неплатени гроба, които след предупреждения, ако не се заплатят и поддържат, щели да бъдат използвани наново.
Действително има запустели гробове, но това не означава, че не са били платени навремето. Преди повече от 30 години тогавашната гробищна управа разпореди притежателите на фамилни гробни места (които в още по-старо време са били предоставяни чифт и заплатени още тогава) да ги платят за 10 години, след това за вечни времена. Фактически огромна част от гробните места в Софийските централни гробища са платени за вечни времена. А що се отнася до стари, занемарени гробове в повечето случаи причината е липсата на живи наследници, които да ги поддържат.
Гробищната адмистрация би трябвало да е запозната с всичко това, ползвайки базата данни, с които разполага, както и да не си затваря очите за набезите, изнудванията и вандалщината, ширещи се на територията, отредена за мъртвите. Престъпление и гавра с паметта на хиляди знайни и незнайни българи, почиващи в това старо софийско гробище, е посегателството върху техните вечни домове.
Смъртта няма почивен ден. Покойници прииждат непрекъснато, извозвани с катафалки към гробищата. Една стара поговорка гласи: “Непогребан мъртвец няма!” Така е. Но заедно с мъртъвците прииждат и финикийските знаци към избралите доходоносния гробарски бизнес...
