Дара Екимова стремглаво преследва мечтите си, особено тези, които звучат най-смело. Точно толкова, колкото песента й "Sagapao", която се превърна в абсолютен летен хит!
Тя е млада, талантлива, вече докосва големите успехи, но въпреки всичко е здраво стъпила на земята.
За разлика от някои нейни връстнички, които привличат вниманието със скандални текстове и визия, Дара от самото начало на музикалната си кариера залага на емоцията, на чувството и посланията, за да изрази себе си.
А този разговор с нея, е повече от откровен, каквато е и самата тя на и извън сцената!
- Дара, това лято направи страшен бум с песента си Sagapao, в която те видяхме наистина в много различна светлина. Очакваше ли подобен успех?
- Аз даже си мисля, че в тази песен съм най-много себе си от всичко, което съм правила досега. Показвам повече от темперамента си, но от тук нататък ще бъда все по-изненадваща и ще показвам все повече от себе си.
Изобщо не съм очаквала песента да предизвика такъв невероятен интерес. Дори не съм и предполагала, че може да се получи нещо подобно. Всеки изпълнител тайно се надява, когато вади нова песен, тя да се хареса и да пожъне успехи, но никога не може да предполага реално докъде ще стигне.
Наистина е много вълнуващо за мен всичко, което се случва – факта, че песента попадна сред най-излъчваните в ефира, стана номер едно в много класации, просто не можех да повярвам.
- И въпреки огромното вълнение, което изживяваш, ти някак стоиш стабилно стъпила на земята, не летиш в облаците, повлечена от силата на успеха…
- Много пъти съм гледала интервюта на други популярни изпълнители и ми е правело впечатление как им казват „О, ти много бързо изгря!”, „От нищото стана звезда!”. А всъщност това изобщо не е така.
Ти през цялото време вървиш един доста труден път, правиш много други неща, които обаче никой не вижда, просто защото те не се получават и нямат този успех. Но в един момент, когато избухнеш, което не е нито завинаги, нито лесно за поддържане, хората си казват „леле, много бързо й се случва всичко”, а всъщност само ти си знаеш колко време, труд и търпение ти е отнел този успех.
- И все пак е много лесно човек да се главозамае, защото успехите са сладка територия, с която бързо се свиква…
- Много правилно, така е. Аз осъзнавам всичко, през което минавам и което ми се случва, и се надявам, както досега, да седя здраво стъпила на земята.
Има моменти, разбира се, в които се възгордяваш, казваш си – „доста съм добра”, но Слава Богу, имам достатъчно близки хора около себе си, които ме свалят много бързо на земята, което е изключително важно.
- В предишен наш разговор ми сподели, че усещаш, че баща ти ти помага по един или друг начин. А сега, когато успехите са налице, това чувство продължава ли да е така ярко в теб?
- Чувството е все така силно, но най-голямото, което ми е оставил, е, част от себе си, това, че пея. Аз продължавам делото му и знам, че това е най-доброто, което мога да направя. Енергията е много силна, трудно ми е да го обясня с думи.
- Наскоро каза нещо много интересно – че се упрекваш, че рядко казваш на майка си, че я обичаш…
- Така е… Аз просто съм на 17 и понякога влизам много остро. Но с нея много добре се разбираме и забелязвам, че във времето ставаме все по-близки. Намираме много общи неща, които преди не сме намирали.
Може би при всяко дете е така… Кой изобщо слуша майка си?! (смее се). Но това беше преди. Сега вече се вслушвам в нея все повече и повече, и това ми харесва.
- Голяма късметлийка си – Ива Екимова, освен твоя майка, е и доказан пр експерт, от какъвто всяка популярна личност има нужда!
- О, да. Факт! Затова я слушам все повече и повече.
- Успя ли да свикнеш с всички страни на популярността – не само с бляскавите? Може би са се увеличили онези, които ти завиждат или пък тези, които бързат да ти станат приятели…
- Истината е, че това, с което ми е най-трудно да се справя, съм самата аз. Страх ме е от решенията, които взимам, все се чудя дали са правилни или не. Колкото повече пораствам, толкова повече решения се налага да взимам и те стават все по-трудни.
Започнеш ли да мислиш дали дадено решение е правилно, си задаваш въпроса „ами, ако…” и завърташ страшен филм в главата си. Минаваш през един куп вероятни сюжети, докато накрая не разбираш, че всъщност си се справил.
- Ти всъщност си много самокритична, не толкова подвластна на страховете си?
- Може би си права. Дано е така и с времето тази самокритичност да ми носи само позитиви.
- Става все по-интересно това, което правиш в музикален аспект. В този ред на мисли какво ново предстои?
- В момента много активно преслушвам дема и преценявам кое да развия. Не е толкова напреднал етап, но работя постоянно.
- Твоят приятел, когото за първи път видяхме неотдавна при твое тв гостуване, как приема успехите ти и успява ли да те уравновеси, в случай че изпаднеш в някоя емоционална крайност?
- Истината е, че да, успява. Миналата година, например, бях изпаднала в много тежко емоционално състояние покрай училището, и той много ми повлия. За разлика от мен, той е по-обран емоционално и този баланс много ми помага да се успокоя.
Много е трудно да откриеш мислещи млади хора, които имат стойност, затова се радвам, че той е до мен
