Актьорът Дарин Ангелов беше на крачка от спечелването на финала на танцовото шоу „Денсинг старс” 2014, която му бе отмъкната под носа от Албена Денкова и партньора й Калоян. Звездата от Народния театър се изповяда за тази си и други авантюри пред репортер на „ШОУ” въпреки ангината, която кара на крак в този момент.
- Дарине, какво почувства в онзи момент, когато обявяваха името ти – твоето и на Ани, че сте двойката, която отпада „на крачка от победата”?
- Целта в това състезание не ми е била купата! Целта, която имах, бе единствено да изтанцувам добре и последния заплануван танц.
загубих, побеждавайки!
Защото аз и не смятам, че съм загубил. Аз съм на почетната стълбичка, аз съм във финала, влязох в него, направих запомнящи се танци.
- Имаше ли в някакъв момент, дори транзитна мисъл, че нещо в шоуто може да подлежи на уговорка? Няма как да не ти задам този въпрос. Наскоро Мика Стоичкова, която отпадна още в самото начало на предаването, сподели, че до нея е достигнал такъв слух...
- Мисля, че не би било достойно да има такива неща... Аз се забавлявах изцяло в това, което правех. И ако обърнеш внимание, дори и когато съобщаваха, че аз съм на елиминации – аз не се хващах за косите, не започвах драматично да рева, да се оплаквам... Напротив! Обръщах всичко през призмата на шегата. Дори започнах да правя шоу, тръшкайки се, уж припадайки на сцената, виках: „Защооо, защоооо отново мееееен!?” (смее се)... Не съм мислел изобщо дали има или няма нагласени неща, уговорки. Не съм се и чувствал ощетен по някакъв начин, както не съм се чувствал и тикан, бутан по някакъв начин...
- В един от епизодите на предаването те чух да казваш, че нареждаш „Денсинг старс” като един от трудните си моменти по пътя си. А много ли са били останалите трудни моменти, за които говориш?
- Ами имал съм много трудни моменти и в работата си, и в живота си, чисто физически. Имал съм и някакви житейски драми, когато е било въпрос на решения, които трябва да се взимат... Но винаги съм имал човек до себе си, на когото съм могъл да разчитам; човек, който ми е подавал ръка и не ми е позволявал да изпадам до такива състояния.
И това е брат ми!
- Ти си трето поколение актьор. Кой е най-силният ти момент досега на сцената?
- На 200-то представление на „Хъшове” в памет на Чочо Попойорданов. Незабравимо! Залата ръкопляскаше 40 минути! Това е.... просто не мога да ти го опиша. Невероятно усещане, невероятно! И никога не може да се изпита второ такова! Публиката и ние просто не искахме да се разделяме. И най-красивото беше това, че нямаше грам его в цялата ситуация. Всички играехме с една-единствена цел, имахме висша цел – и тя беше благодарност към личността на Чочо Попйорданов. Защото този човек колкото е дал за краткото си съществуване на Земята, не знам дали обикновен човек би оставил и за 10 пребивавания тук.
- Звучиш по такъв начин, че човек, ако не те познава, може да си помисли, че зад гърба си имаш минимум 50 години живян живот! В същото време, когато си бил на още по-малко години, отколкото си сега, казваш – „Живея втори живот!”
- Живея втори живот са думи, които казвам заради една катастрофа, която ми се случи преди време, през 1999 г., на 16 май. Тежък ден, случи се нещо на по-голямата част от семейството ми, защото ние сме четирима човека, а в колата тогава бяхме мъжката част – аз, брат ми и баща ми. Последствията са излекувани... останал е само онзи спомен, който поглеждаме с благодарност към Бога, че ни е запазил живи... Но наистина нещата, които се случиха тогава, ме насочиха по някакъв начин към това, което съм в момента.
- Кой е най-ценният съвет, който си получавал от баща си, от майка си до момента?
- Баща ми винаги ми е казвал, че трябва да бъда мъж, мъжкар – когато кажа, че ще ударя – да ударя; когато кажа, че ще погаля – да погаля! Да отстоявам позицията си. То е малко като в тези, американските филми, в които, когато вадиш пистолет, задължително трябва да стреляш. Когато кажеш, че ще удариш на някого плесница, трябва да му я удариш, иначе си путьо... и не ставаш за нищо!
И баща ми винаги ме е възпитавал в такова мъжкарско поведение. А иначе съветите, които и двамата с майка ми са ни давали на нас с брат ми, са никога да не забравяме къде сме тръгнали и никога да не губим себе си.
- Напомняш ми леко в този момент и на Антон Касабов, с когото бяхте в „Денсинг старс” - той ми обясняваше как всички му говорят постоянно за тази сбъдната американска мечта, гледайки към нея откъм розовия й цвят, пък всъщност зад розовото са стояли всичките тези изпитания, през които той е преминал и които са го оформили основно като човека, който е днес. Това май има общо с мъжкото поведение, за което говориш и ти?
- Така е, да. Има сходства в моето и неговото мислене. Аз принципно трудно определям някой като свой приятел, защото обикновено зад думата поставям много, страшно много. Например мой приятел е брат ми, колкото и клиширано да звучи! Брат ми ми е всичко – той ми е брат, той ми е приятел, половината в живота! Но с Тони станахме изключително близки в предаването, защото имахме много общи неща, които са ни се случвали в живота. И той, и аз сме имали някакви сериозни трудности. И двамата сме се занимавали с бойни изкуства, които са ни изградили и като едни силни характери. Но това, което ми направи първо впечатление в Тонката, което го открих и в себе си, е това, че той е изключително романтичен човек, в същото време е и страшно силен! Това ме кефи в такива мъжки момчета. А нека не забравяме, че той е един човек, който е предпочел да се бори сам навън, за да може да покаже по някакъв начин, че има място на тая земя, има място в тоя свят и нещо, което може да остави. Той доказва, че голямата част от българите в чужбина са свестни хора. И именно това, което ние по някакъв начин се опитваме да докажем в представлението „Хъшове” вече 10 години, той го е изпитал на гърба си и в истинския живот. И именно заради това, когато Тони дойде да гледа представлението, го усети... Когато аз му казах: „Пич, това е твоето представление! Това нещо трябва да го гледаш! Защото толкова ще те докосне, че не знам... може и да те промени”. След това той дойде и каза: „Ти беше прав! Това е моят спектакъл!”.
- Какво покоряваш в момента? Коя е следващата мечта на хоризонта?
- Следващата мечта, която искам да покоря, е следващата ми роля.
- Пожелавам ти да я сбъднеш! И да се възстановиш по-бързо, защото в предварителния ни разговор ми спомена, че си болен от ангина. Но дори и така не си спирал да играеш в театъра!
- Да, благодаря ти много. Просто не мога да ти опиша за какво става на въпрос... Два дена не мога да сваля температура от 39, 2 градуса, а аз такава температура не съм вдигал от дете! С една марля се разхождам зад кулисите на театъра и я свалям, само когато изляза на сцена. Няма как... публиката какво я интересува, че аз имам ангина (усмихва се)?! Плюс това ангина има Дарин Ангелов, хъшът в представлението „Хъшове” няма ангина(смее се)!
