Не, не говоря за буквална смяна на пола, ще трябва да ви разочароваме. Говоря за тази промяна, която те кара да стискаш зъбите, докато не почувстваш физическа болка, от която бавно преминава тази вътрешната, силната.
Не знам и никога не научих защо точно мъжете са синоним на смелост и сила, но ето, ще се водя по това правило.
Крехка, привидно рядко емоционалното момиче, днес се превърна в мъж. Мъж какъвто никой до сега не е срещал, нито някога ще срещне.
От днес съзнанието ми е уместно несъгласно с тялото. Може би ми липсва всеки сантиметър плюс, за да мога да се нарека мъж, но и това не ми пречи.
Животът ми изнесе всичко, което може в най-кратък срок. И не знам защо, но ме избра точно мен. Ето, и с това бавно съм се справила.
И знаете ли какво? Не ме унищожи. Да, промени ме, но не ме унищожи.
Научих всичко, за да го превърна в своя полза. Когато животът иска да чуе "Какво ще правя сега?" му противопостави "Как най-добре да го изведа това ..."
Научих се как да бъда своята нежна и силна половина. Вместо сълзи, бавно уча да пусна остри нокти.
Накрая научих и да си контролирам емоциите. Преодолях тези женски моменти - плач и смях в едно. Сега всичко е просто - има само буца в гърлото, която връщам със силно натискане на зъбите.
Дори успях да преодолея страха от провал, въпреки милион преброени. Конкретно, за мен в момента няма провал, има само хора, които са устойчиви.
И не научих всичко това през нощта, започнах бавно. От един човек, чрез една случка, до една трагедия. Точно както и вие. Само че аз тълкувам различно. Сега съм мъж!
Мъж, който без проблем преглъща голтката горчиво уиски през устните с червено червило, без да направи нито една гримаса.
А вие, когато засилите?
