“Аз не знам, колко е трудно да се доближиш до мен на плажа, но знам, че на самата мен ми е доста трудно да говоря с непознати. Но ти се приближи към мен с такава увереност, която не бях очаквала, особено, след като ми се налагаше да съм в това състояние.

Ти ми показа, коя наистина съм аз-уплашено момиче, което се опитва с цялото си същество да убеди всички,  и да не им позволи да видят страха в очите му.

Не знам, дали това е причината да дойдеш към мен, но искам да ти благодаря. Да се живее с хронична болест като тази не е лесно, и става все по-трудна, тъй като болестта променя външността ти, така както се промени и моята. Облечена, никой не може да разбере, че имам проблем,  а си мисли, че съм едно обикновено момиче, но на плажа нещата вече са различни.

Всички са по бански на плажа, но аз с моята болест, съм принудена да показвам тялото си с всички тези атрибути, които не са приятни за гледане. Аз вече съм свикнала с тях, но за всички останали, сакаш съм излязла от сцена на научно-фантастичен филм.

Ти обаче ме видя като личност. Не се загледа в цялото ми “оборудване”, а ме гледаше в очите(нещо, което другите не смееха да направят). И тогава … ти ми благодари.

Бях впечатлена! Хората обикновено идват при мен и ми казват “лелеее, ужас!”, “Наистина ли ще влизаш в басейна с това?” …

Аз бях подготвена за най-лошото, но чак такова не бях очаквала.

Ти ми благодари, че съм се осмелила да изляза по бански. Каза ми, че и ти си имала същата болест преди време, но си се справила и вече не носиш катетър. Каза ми, че съм вдъхновение със смелостта си, а тези думи значеха много за мен.

Докато се приготвях за излизането си на плаж, аз агонизирах с часове, докато се чудех, какви бански трябва да си взема и така взех всички, които имам, както нови, които си купих, но никой от тях не мислех, че е подходящ.

Същата сутрин взех решение, да си сложа все пак банския, който беше от две части, а не цял бански, така че коремът ми беше открит. Бях доста нервна. Всяка тинейджърка има някакви проблеми с тялото си, но моите, сравнени с тухните, бяха умножени по 100!

Не прекарахме дълго на плажа, когато ти дойде, а аз вече се чувствах доста неудобно, от чувството, че погледите на всички са отправени към моите торбички. След като поговорих с теб, всички мои притеснения и страхове се изпариха!

В този момент осъзнах, че няма значение как изглеждам, и вече проблемът с банския ми се изразяваше в това, че бях взела наистина прекалено много чифтове в куфара си.

Така че, благодаря ти!

Благодаря ти, че възвърна вярата ми в доброто и в хората. Благодаря ти, че ме накара да се чувствам добре в кожата си и накрая, блакодаря ти, че възвърна самочувствието ми и това ми позволи да се насладя на ваканцията си до последния миг!"

Ако това прекрасно писмо от изключително смелата Сара ви е развълнувало, тогава го споделете с всички, които познавате и помогнете, да се разпространи осведомеността относно тази ужасна болест.