Десетки приятели и колеги изпратиха голямата българска актриса Таня Масалитинова в последния и земен път. Поклонението пред тленните останки на актрисата се извърши в църквата "Свети Седмочисленици" в София.
Таня беше моята майка в театъра, не скри мъката си Дреников. Таня ме свърза с великия роден актьор Любен Гройс и направихме постановката "Дамите в четвъртък", в която аз играех на живо и написах музиката, спомни си Дреников първите си стъпки на софийската театрална сцена. Най-милите мигове за мен бяха след края на постановките – хващах под ръка Таня и Славка Славова, качвах ги на една стара "Лада" и ги изпращах до домовете им, сподели той.
Таня е една от най-големите фигури в българския театър и носи уникална фамилия – Масалитинов, спомни си и актьорът Славчо Пеев. Хора като нея са световни феномени, това са най-важните хора в България, тя беше важен човек в историята на театъра, коментира той минути преди да положи цвете пред тленните останки на голямата актриса. Таня Масалатинова е един от хората, които направиха така, че да има сериозен български театър, сподели Славчо Пеев. Съжалявам само за едно – че не съм бил никога неин партньор на сцената, съжали той.
Таня беше изключително светъл човек, който не таи в себе си обида – напротив, тя е артистка не само на Народния театър, а на целия български театър, заяви директорът на Народния театър "Иван Вазов" Павел Васев, който дойде да се поклони за последен път пред Таня Масалитинова. Като характер и актриса тя можеше изключително много неща, притежаваше много широк диапазон. Като човек беше изключително благородна, което не може да се забрави и заобиколи, спомни си Васев и бе категоричен, че нейното място в Народния театър никога не би могло да се замени.
Няма незаменими хора, но има незамини артисти и тя е един от тях, подчерта Павел Васев. Ще има и други актриси, но Таня ще липсва винаги. Тя беше изключително чувствителна и изпращаше това внушение към публиката – на ранимост, приемайки конфликтите на героините, които играеше, заключи той. Таня Масалитинова почина на 93-годишна възраст на 31 май 2014 г.
През 1946 г. Масалитинова е назначена в Народния театър "Иван Вазов", където играе до 1989 г., когато е пенсионирана заедно с други звезди на театъра. Тя обаче продължава да играе на сцените на театър "Сълза и смях", Театър 199, в Габровския театър и др. Освен на театралната сцена, Масалитинова има роли и в киното - "Рицар без броня", "Сбогом, приятели!" и др.
През 2005 г. получава наградата Аскеер за цялостен принос към българския театър. Дъщеря е на смятания за родоначалник на съвременната театрална школа в България артист и режисьор Николай Масалитинов.
