Преди много години, когато работих като доброволец в болницата, познавах малко момиче на име Лиз, което страдаше от рядко заболяване. Нейният единствен шанс да се избави от болестта, беше да се прелее кръв то 5-годишното й братче, което имало същата болест, но развило антитела и се справило.
Видях го да се поколебае само за миг, когато уверено каза "Да, ще го направя, ще ѝ дам от кръвта си и ще ѝ спася живота!"
Докато течеше преливането, момченцето лежеше на леглото до сестричката си и се усмихваше, така както бихме правили и ние, когато виждаше, как се завръща руменината по бузките на сестра му.
След това лицето му стана бледо и усмивката му се стопи. То погледна към доктора и попита с треперещ глас: "Веднага ли ще започна да умирам?"
Момченцето явно не беше разбрало и си мислеше, че трябва да даде всичката си кръв на сестра си, за да я спаси.
