Гените от бащата са по-силни и доминиращи от тези, наследени от майката. Това доказа ново изследване, проведено от училището по медицина към университета на Северна Каролина.
Принципът работи при всички бозайници.
Въпреки че наследяваме еднакво количество ДНК и от двамата родители, бащината линия е тази, която е определяща за това как се развиваме като възрастни хора
и най-вече какво е здравето ни и как остаряваме.
Изследването, направено с лабораторни мишки, може да даде обяснение на учените как различни болести и синдроми се развиват като проявление на хилядите гени, наследявани от бащата. Досега се смяташе, че 95 основни гени, наследявани от него, влияят на развитието на детето.
Това е едно впечатляващо ново изследване, чиито изводи отварят вратата към съвсем нова област в изучаването на човешката генетика, обяснява авторът му Фернандо де Вийена, пише в. “Индипендънт”.
Екипът изучил поколението на 3 генетично различни вида мишки, за да установи как генните мутации се появяват в комплексни заболявания като диабет, сърдечна недостатъчност, шизофрения и затлъстяване.
Екипът селектирал 3 рода мишки, които произхождат от подвидове, еволюирали на различни континенти. От всеки бил взет и мъжки, и женски индивид. Когато 9-те мишки достигнали зрелост, изследователите проучили генотипа им. Установили, че промените в гените, наблюдавани при бащата, почти винаги се откриват и при децата. Ако дадена генна мутация е лоша и се предава от майката, тя няма да е така силно изразена, както, ако е предадена от бащата, открили учените.
Друго изследване пък твърди, че с напредването на възрастта бащите предават по-често генни мутации на децата си
И така променените гени на по-възрастните бащи се оказват основна движеща сила в човешката еволюция, установи компанията “Декоуд дженетикс” в свое изследване.
Тъй като клетките, които произвеждат спермата, се делят често - около 23 пъти на година, при тях е много по-вероятно да се натрупат грешки при генетичното копиране, отколкото при женските първични клетки, които се делят само 2 пъти, преди да станат яйцеклетки. Грешките при деленето се акумулират в продължение на човешкия живот, така че колкото по-възрастен е един баща, толкова повече мутации носи семенната му течност, установил екипът на основателката на компанията Кари Стефансон.
По-възрастните бащи са нож с 2 остриета. Мутациите, които те предават, може би отчасти са отговорни за все по-големия процент раждания на деца аутисти
Според екипа, направил изследването, 4 пъти повече генни мутации при поколението се дължат на бащата, отколкото на майката. Подобно изследване бе направено и в университета на Вашингтон в Сиатъл, САЩ. То доказа, че броят на генните мутации расте правопропорционално на възрастта на бащата. Така при мъж на и над 50 години вероятността да му се роди дете с аутизъм е два пъти по-голяма, отколкото при мъж на или под 29 години.
Правят ли ни гените убийци?
Раждаме ли се убийци, или ставаме такива заради обстоятелствата? Този въпрос вълнува учените от края на XIX век насам. Последните 10 години обаче наистина дадоха отговор на някои от въпросите, съобщава Би Би Си.
Изследване в Швеция откри 2 гена, комбинацията от които е свързана с изключително агресивно поведение при хората. Екипът от Каролинския институт проучил генетичния профил на 895 престъпници във Финландия и открил двойката гени. Сравнени били гените на неагресивни осъдени с тези на 78 затворници, проявили изключително насилие при извършване на престъпленията си. Тези 78 души били отговорни за 1154 убийства, опити за убийства или жесток побой.
Учените установили, че между 4 и 10 процента от всички насилствени престъпления във Финландия могат да се проследят до някой от престъпниците с този вид генотип.
Всички убийци от изследваната група притежавали вариант на гена MAOA, който е по-неактивен. MAOA регулира нивото на невротрансмитърите, участващи в контрола на импулсите. Оказва се, че ако имате по-неактивния вариант на гена, сте предразположени към насилие. По-слабият вариант на MAOA често се нарича “ген на боеца” и учените го свързват с по-високо ниво на агресия.
Шведските учени открили и втори ген - CDH13, който се асоциира с импулсивно поведение и с много слаб контрол върху собствените действия. Учените установили, че при неагресивните престъпници тези 2 гена липсвали.
Първият пробив, който доказва, че агресията е заложена у нас, идва през 1993 г. В Холандия е изследвано семейство, в което всички мъже са извършили едно или друго насилие. След 15 г. на изследвания установили, че у всички мъже липсва генът MAOA. Вместо това те имали варианта му - т.нар. ген на боеца.
Около 30% от всички мъже притежават гена на боеца. Дали обаче той ще бъде активиран, или не, зависи от това какво детство сте преживели, коментира проф. Адриан Рейн, специалист по неврохирургия. Той се преместил да живее в Калифорния, защото бил впечатлен от това колко много случаи на насилие има в щата. В продължение на години Рейн и екипът му сканирали мозъците на много убийци и снимките показали подобни изменения в мозъка. Наблюдавала се намалена активност в предната част на мозъчната кора, която контролира емоционалните импулси, и свръхактивност в областта, където се генерират емоциите. Според Рейн част от причините за такива изменения е насилие в детството на човека. Такъв бил случаят на затворника Донта Пейдж, който убил по особено жесток начин 24-годишна жена, когато влязъл да краде в дома ѝ. Като малко дете той бил тероризиран и бит от майка си с всякакви предмети и маши, като това се случвало ежедневно.
Хора с гени, предразполагащи към агресия, могат да водят съвсем нормален начин на живот, ако са имали нормално и щастливо детство, потвърждава и професорът по психиатрия от университета на Калифорния Джим Фалън. И двамата учени са съгласни, че комбинацията от гени и насилие в детството ражда истинските убийци.
