Щитовидната жлеза произвежда два щитовидни хормона (Т3 и Т4), които действат над тялото и органите. Но работата на щитовидната жлеза се контролира от висшите центрове на мозъка посредством хипоталамуса, хипофизната жлеза и нейния хормон (TSH).
Това е автоимунна болест, което се среща по-често при жените, и то предимно в рамките на третото до петото десетилетие. Тук антитела на тялото нападат собствените клетки на щитовидната жлеза. Може да протече с нормална, с понижена или с повишена функция, а може и да преминава от една в друга.
Най-чести виновници за отключването му са инфекции, медикаменти, йод, остро или хронично невро-психично напрежение върху подлежащо генетично предразположение.
Един от първите признаци за заболяването е дискомфорт в областта на шията – подуване и проблеми с преглъщането. След това се появяват и типичните проблеми при заболяванията, свързани с щитовидната жлеза – постоянна умора, напълняване, сърцебиене, трудно концентриране и запаметяване и склонност към депресия. За установяване на хашимото е необходимо да се премине ехографски анализ, преглед при ендокринолог, изследвания на кръвта и хормоните. Лечението е трудно и изисква отговорност от пациента.
И това е автоимунно заболяване , генетично детерминирано, което по-често се среща при жените. По-овладяемо от хашимото. В 90% от случаите се характеризира със свръхпроизводството на хормони от щитовидната жлеза, а в 10% от случаите може да протича с намалена функция.
За отключване на болестта първопричина може да бъдат емоционалните травми, стресът, тежкият физически труд, вирусни и бактериални инфекции, висок прием на йод. Признаците за заболяването са нарушен сън и емоционална лабилност. Другите симптоми са уголемяване на гушата, изпъкване на едното или и двете очи, рядко мигане, изпотяване, значително отслабване , отпадналост , повишено кръвно налягане , нервност , безсъние, косопад , хиповитаминоза , загуба на пигмент в кожата , треперене на ръцете , диария.
Жлезата е мека, еластична, гладка. Не е болезнена при опипване, но пък често пулсира. Болестта е лечима. Съществуват лека, средна и тежка форма, които може да преливат една в друга. Хората с това заболяване не бива да се излагат на слънце и трябва да почиват повече, докато болестта е в активна фаза.
Диагностика и лечение на хашимото и базедова болест
Поставянето на диагнозата е относително лесно. Ехографският образ е характерен, а изследването на хормоните и антителата става с кръвна проба. За оценката на функцията се изследват хормони - TSH, евентуално FT4/FT3. Ако са в рамките на референтните стойности, имаме нормално функциониране на жлезата и не се налага специфично лечение, а само проследяване на различен период от време (6-12 месеца). Ако един или повече от хормоните са извън референтните стойности, се изследват и имунни маркери (ТАТ, анти ТПО и ТСХ рецепторни антитела). Ако дейността на жлезата е повишена, лечението се провежда с лекарства, потискащи функцията на жлезата - т.нар. тиреостатици. При някои дами, особено тези във фертилна възраст с неовладяемо заболяване, се налага оперативна намеса (жени под 35 г.). Оперативно лечение или радиойодтерапия са алтернативните методи на тиреостатичното лечение.
Да запазим здрава щитовидната жлеза
Здравословното и балансирано хранене спомага за нормалната функция на жлезата . Важно е нивото на йод в организма и на другите микроелементи като калций и фосфор. Ролята на витамините също не е за подценяване. Поради това на всяка цена включвайте в менюто си плодове, зеленчуци, млечни продукти. Избягвайте стреса, особено ако сте фамилно обременени. След допълнителна консултация с ендокринолог бихте могли да приемате в повече и витаминни комплекси.
Най-добрата превенция срещу хормоналните заболявания си остават профилактичните прегледи.
Материалът е подготвен със съдействието на д-р Христо Чалъков, началник на метаболитното отделение към Клиниката по ендокринология, ВМА-София.
Беатрис Николова
