Ако се заричате да отслабнете, но ви трябва подкрепа от специалист, със сигурност няма да отидете да се съветвате със 120-килограмов диетолог . Но ако знаете, че два пъти в студентските си години е стигал до това тегло, а след това въпреки високия си ръст е все около 88?
Разумът казва: това е моят човек! Хем знае как се разкъсвам между лакомията и стремежа към по по-малкия номер джинси, хем е открил някаква тайна рецепта за сваляне на едни 30-ина килограма.
Ипо, както от симпатия и за по-кратко клиентите наричат специалиста, му е вдъхнал доверие. Откритият му характер и логичните обяснения привличат хора от 17 до над 71 години. В началото - предимно жени. Сега половината са мъже. Всеки трети клиент завинаги се разделя с тлъстините. Други се научават да живеят здравословно, без
да се вманиачават в преследване на мерки 90х60х90 или мъжкия еквивалент на идеалните мерки. Трети просто успяват да се приемат и харесват, каквито са.
Най-впечатляващото признание, което е чувал терапевтът, е на 52-годишна жена, свалила през живота си общо 650 кг. Очевидно силен характер, щом може да го постигне. Но как тогава допуска след всяко влизане във форма отново неусетно да надебелее?! Разговорите за правото на избор и поемането на отговорността за собственото щастие приличат повече на семинар по философия, отколкото на консултация за отслабване.
Лесно е да загубиш контрол, казва терапевтът. Самият той два пъти удря 120 кг.
"Веднъж от шпеков салам, кашкавал и кренвирши. И веднъж от много фитнес."
Пападимитракос идва у нас 20-годишен - да следва кинезитерапия в Националната спортна академия, и по думите му още от първите дни усеща, че тук му е добре, че е на мястото си.
След завършването записва и магистратура по психология, защото вече е окончателно завладян от любопитството как тялото и духът да живеят в здраве и мир.
Съпругата на Ипо отскоро също има сертификат за водолаз.
Още повече че това го вълнува и в личен план, след като сменя здравословната средиземноморска диета на родната Каламата със студентския нездравословен режим в София. "Беше много различно, вероятно затова и ме изкушаваше така. И сандвич след сандвич, кренвирш след кренвирш - 120 килограма." Свалил ги за едно лято по начин, който днес не препоръчва на никого. С инат и глад. Карал на банан сутрин и по една консерва риба тон и домат за обяд и за вечеря.
Със започването на семестъра заедно с колеги тренира усилено всеки ден във фитнеса и кантарът пак тръгва нагоре, но този път от планина от мускули. Доближаването до нови 120 кг не го смущава, защото няма грам тлъстини. До момента, в който в магазин до спортната зала не успява да си намери джинси по мярка - ако са добре на бедрата, на талията са 20 см по-широки от обиколката му.
Отрезвяването идва с услужливия съвет да отиде в деня, в който зареждат панталони
за културисти. Стреснах се, не исках да изглеждам по този начин, тялото няма нужда от неестествени неща, здравето - също, обяснява Ипо. Макар да не е лекар и да не харесва определението диетолог, той е известен точно така.
Няма нищо мистериозно в отслабването, става дума за елементарна аритметика - разликата между приетите и изразходваните калории да е нула или отрицателно число и да не се подменя грубо пропорцията между въглехидратите, белтъчините и мазнините, твърди възпитаникът на спортната академия. Той има своя хипотеза защо в много
от кабинетите за отслабване карат хората да гладуват - "за да си осигуряват
вечни клиенти".
Теорията му се опира на сигурността, че липсата на храна кара организма да минава на икономичен режим, а мозъкът не може да контролира вълчия апетит. Тогава и най-малкото отпускане води до йо-йо ефекта, при който свалените килограми се връщат и дори стават повече.
"Диетичната" храна не е нищо повече от търговски трик, няма такова ядене, от което се отслабва. Всичко е въпрос на самоконтрол, смята терапевтът. "Идеологията" на издадената от Пападимитракос "ИПОлогия" се опира на мотивацията и редовното и разнообразно хранене в разумни количества.
Това, което прави за клиентите си, прилича най-много на психотерапия, съчетана с примерно индивидуално меню. Нарича кабинета си училище по хранене, а идващите в него - не пациенти, защото не гледа на тях като на болни, а като на клиенти. Те обаче го боготворят именно като диетолог.
Ани най-много обича да е навън. На равно вече ходи уверено и сама, планините “катери” на раменете на татко Ипо.
В началото най-много харесват диетата за седмия ден - след 6 дни по съставено от терапевта меню в неделята сами решават какво да ядат. С времето откриват сред полезните храни здравословните алтернативите на любимите си ястия.
Свалят по 30 килограма, добиват самочувствие и се преоткриват. Понякога минават просто да си поговорят с Ипо - за спорт, за морето и подводния свят.
Пападимитракос е водолаз - логично хоби за мъж, роден в пристанищен град. Запалил по гмуркането и съпругата си. Макар че е от Варна, "открила" очарованието на дълбините след срещата им. Вече има сертификат и се гмуркат заедно и в Черно море, докато са при нейните близки, и в Средиземно, когато гостуват на 1100 км оттук на майката и по-малкия брат на Ипо. Те живеят в Каламата - втория по големина град на полуостров Пелопонес, с името на елитния сорт маслини.
На 16 години остава без баща, но родът му е по гръцки сплотен. Това лято в двора на родния му дом за кръщенето на дъщеричката му Ани се събират 30-ина души само най-близки роднини - лели, чичовци, братовчеди, племенници.
Ипократис е вярващ християнин. На черква ходи все по-рядко, но си казва молитвата. Отдавна не съм вземал причастие и го чувствам като нещо недовършено, обяснява той. Работата го ангажира до късно, а сладките грижи за Ани запълват вечерите.
Не смята за грешка, че с врътването на ключа на кабинета не изключва мислите за клиентите си. Понякога се тревожи дали ще намерят верния път да са здрави и щастливи, друг път се развеселява от забавни недоразумения.
Като например със старателна клиентка, приготвила си заради техническа грешка
вечеря с 12 вместо с две яйца, както искал да напише. Освен гмуркането младото семейство обича и катеренето. Преди лятото да си отиде окончателно, ще извървят пътя до Рилските езера, ще вземат и Ани. И преходът няма е първи в едва 15-месечния живот.
Момиченцето много се впечатлява, когато се окаже в големи открити пространства. От височината на татковия изненадващ за грък ръст разперва широко ръце, крещи възхитено и пляска с ръчички, като че ли прави комплимент на природата. Улавям се, че когато я нося на рамене, си мисля: "Ето, това е една истинска сбъдната мечта!"
