Днешният ден е специален за всички християни: Велика (или наричана още Дълга) събота е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете, напомнят от БЛИЦ.
На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в Ада . По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота.
Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали (Мат. 27:57-66; Иоан. 19:39-42).
Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.
Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот.
Богослужението на Велика събота
На Велика събота обикновено се служи утреня (като всяка утреня, и тя е привечер на предния ден, Велики петък). Храмът се осветява и се провъзгласява вестта за жените мироносици, дошли на гроба. Свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницaта, заедно с народа със запалени свещи обикалят около храма. Тази тържествена процесия свидетелства, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена от влизането на "живота на света" в смъртта.
Службата на Велика събота принадлежи вече към Пасхалната неделя.
Вечернята на Велика събота се служи заедно с Литургията на св. Василий Велики. Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели пасхални. Сменя се и завесата на Царските двери, покровите на престола, жертвеника, аналоите и т.н. Тези промени и преобличания символизират триумфа на Христос над греха, дявола и смъртта.
На края на Литургията се благославя хляба и виното, а в много храмове се освещават козунаците, житото и яйцата.
В дванадесет часа се извършва полунощница, на която се пее канонът на Велика Събота. На края на полунощницата свещенослужителите мълчаливо пренасят Плащаницата от средата на храма в олтара през Царските врата, и я полагат на Светия престол, където остава до празника Възнесение Господне, в памет на четиридесетдневното пребиваване на Иисуса Христа на земята след Неговото възкресение от мъртвите.
Богослуженията на Велика събота са най-високата точка в православната литургическа традиция. Те не представляват драматическо разиграване на историческите събития на смъртта и погребението на Христос и не са ритуално изобразяване на евангелски сцени. Тези богослужения са най-дълбокото духовно и литургично проникновение във вечния смисъл на Христовите спасителни действия.
Tрадиции и обичаи
На този ден много домакини боядисват яйца и приключват с приготвянето на козунаците за Великден, въпреки че от религиозна гледна точка съботата трябва да е време за мълчание и молитва. Домакинските задължения обикновено приключват до петък; сряда и четвъртък се считат за идеално време за почистване на дома и приготовления за празника.
В църковната традиция се отдава особено значение на помирението: в събота е важно да простите обидите и сами да поискате прошка.
Разпространен е и обичаят да се измие лицето с вода, в която е поставено благословено яйце. Смята се, че такава вода носи здраве и запазва младостта.
Освен това на този ден е обичайно да се почетат починалите.
Какво не трябва да правите на Велика събота
На Велика събота вярващите трябва да избягват суматохата. Не е време за забавления, шумни приказки и кавги. Особено важно е да следите речта си: псувните и грубите думи се считат за голям грях.
Смята се, че на този ден не бива да се извършва тежък физически труд, да се работи в градината, да се чисти и пере. По-добре е да завършите всички домакински задължения предварително. Не трябва да изнасяте нищо от къщата, дори боклук: според вярванията можете да загубите благополучието или здравето си заедно с това нещо. Отказът от работа и домакинска работа се свързва с почит към паметта на Христовите страдания.
Също така не трябва да се празнуват рождени дни, сватби и други лични празници. Тази събота в църквата не се извършват венчавки. Преди Великден е забранено да се опитват козунаци, боядисани яйца и други празнични храни.
Какво можете да ядете на Велика събота
На Велика събота постът продължава, но с известно облекчение: можете да ядете топла храна, но без добавяне на масло. Основата на диетата все още се състои от постни продукти: хляб, вода, сол, сушени плодове, мед, ядки, сурови зеленчуци и плодове. На този ден не се пие алкохол.
За тези, които ще се причестяват в нощта на Великден, е важно да спазват евхаристийния пост: след 18:00 часа не трябва нито да се яде, нито да се пие.
С настъпването на Великден отпадат всички хранителни ограничения. След полунощ от събота срещу неделя вярващите могат да се върнат към нормалното хранене.
Св. преподобни Йоан Вехтопещерник
На 19 април църквата почита Св. преподобни Йоан Вехтопещерник.
Преподобни Йоан Вехтопещерник е живял през VІІІ век. Той се подвизавал в манастира, основан в Палестина близо до Йерусалим от св. Харитон Изповедник.
За храм на манастира служела една пещера. По-късно св. Харитон живял и в друга пещера близо до гр. Йерихон, където също построил манастир. Затова първата пещера била наречена Вехта (стара), откъдето и преподобни Йоан бил наречен Вехтопещерник. Обикнал Христа от цялото си сърце, той още от младини започнал да пътува по светите места и да слуша съвети от святи люде и отшелници.
Най-после се настанил в Харитоновата пещер, където се отдал на строги подвизи. Много години прекарал в пост, молитва и бдение, като винаги мислел за смъртта и се учел на смирение. Достигнал святост и тихо завършил живота си.