Днес е голям празник - Андреевден! Ето какво задължително се слага на трапезата:

В българската митология е популярна легендата за отшелника Андрей, който живеел сам в планината. Имал една малка нива и сам се грижел за поминъка си. Един ден мечка изяла единствения му вол. Разлютил се Андрей и впрегнал мечката в ралото. Оттогава се вярва, че свети Андрей е повелител на дивите животни и се явява пред хората, яхнал мечка, за да прогони зимата и дългите нощи. В България Андреевден се нарича още Мечкинден. 

Поверия за Андреевден

От Андреевден денят нараства колкото едно просено зърно. Затова на обредната трапеза задължително се слагат жито и варива, които набъбват. Вареното жито се смята за жертвоприношение към предците. Когато се вари жито, жените наричат “Както сварените зърна наедряват, така да наедреят и посевите”. Хвърлят се няколко зърна в комина, за да пораснат високи класовете.

В българската традиция мечката е символ на плодовитост и раждаемост. Затова е забранено на младите булки да работят. Посещението на мечкар и мечка се смята за добър знак - ще има дебел сняг, добра реколта и здраве за хора и животни. Хората плащали на мечкаря “да ги погази мечката за здраве”. Мечка и мечкар са сред най-популярните персонажи на кукерски игри и карнавални обичаи.

На Андреевден празнуват и невестите, с което очакват благоволението на съдбата да нарастват и раждат повече деца. На много места се сваряват в общ съд различни зърнени култури, за предпочитане в глинено гърне. Слагат се по няколко зърна от всичко - боб, леща, грах, просо, жито, ечемик, овес, лимец, царевица. Това се прави, за да има берекет и да наедрява всичко, което се сее и сади. Популярен е и обичаят да се хвъря варена царевица “из комина”, предназначена за мечката “На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!”  

Днес празнуват Андрей, Андриан, Андреа, Андриана, Първан, Храбрин, Силен, Дешо, Дешка.