Третият Трифонец (3 февруари) ден след Сретение Господне се чества паметта на св. Симеон Богоприимец и на св.
И когато стигнал до глава 7 стих 14, помислил, че в еврейския текст има грешка, като е казано: „Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“. Посегнал да поправи думата Девица, но ангел Господен го спрял: „Писаното е точно, поради това нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тия думи“. По такъв начин на 40 ден по внушение на Светия Дух, Симеон влязъл в храма, взел Иисуса на ръце и извикал: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думите си с миром, понеже очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!“ И когато Исус се родил, отецът отишъл в храма и там припознал своя единственБог. В храма била и прор. Анна, която също повярвала в Исус Христос и му служила вярно до края на живота си.
Достигнал преклонна възраст, праведният Симеон се преставил в Господа. За него пишат, че преживял всичко триста и шестдесет години, защото на Бога било угодно да продължи живота на светия старик, за да може той да доживее до очакваната във всички искове многожелана година, в която се родил от Дева Вечният Син.
Сред народа е известен с името „Стар” или „Зимен Симеон”, „Симеон Бележник”. Сретение Господне и Симеоновден особено много се почитат от невестите и бременните жени под влиянието на християнския мит за Богородица, която за пръв път след раждането на Христос отива в черква на молитва. Зимният Симеоновден се приема за особено лош, тежък, „хаталия”, нишанлия” ден през годината. За да не се родят децата им „симьосани” „лихи”, с „лишанка” – с белези и рани по тялото или сакати (името Симеон в превод от гръцки означава белег), невестите не е необходимо да работят на този ден. Особено строго се внимава да не режат с нож и ножица, да не шият с игла, да не секат със секира.
Спазва се и забрана за сексуални контакти, защото се вярва, че ако се зачене дете през тези дни, то ще се роди със „зашити” уста и пръсти. За здравето на децата си майките раздават питки, намазани с мед. В Родопите този ден наричат „Божа майка” и се празнува от млади, нераждали невести, за да забременеят през годината. Те омесват и изпичат голяма пита, а после я раздават по комшиите.
С пръсти се прави кръстен Знак на повърхността на още неопечената питка, като се прищипва ситно, ситно тестото с палеца и показалеца, а в четирите краища на кръста се поставят четири тестени топчици, продупчени по средата с вретено. Опечената питка се разчупва и раздава на кръстопът. А когато поемете къшея хляб, не забравяйте да сторите кръстен знак за себе си, за жената, която ви е захранила, и да й пожелаете :
“Таз година щипан кравай на ръце, догодина – свидна рожба на сърце Друга пита разчупват пред иконата на Богородица и запалват свещ, пак с молитва да се сдобият с рожба.”
В българския народен календар на 3 февруари се отбелязва ДЕН НА СЕЯЧА. Лятно-есенното съответствие на Симеоновден е на 1 септември. Двата празника имат за основна идея земеделска идея – разполовяват годината на две: пролетна и есенна оран и сеитба. Народните обичаи повеляват сутринта жените да замесят пшенично тесто и да направят питки, с които захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им.
В Северозападна България пред каруцата се коли петел (за “курбан на св. Симеон”).
Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар, за да е спорна работата. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина. Костите от варената кокошка също се заравят в браздата. Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не “излезе берекетът от дома”. Не се готви, не се пере и простира. Гледа се кой ще дойде в къщата ако е добър, реколтата ще е плодовита. По същия начин и орачът, отивайки към нивата, смята, че ако срещне човек с “пълно”, житото ще роди много зърно.
Именици: Симеон, Симеона, Симеонка, Симеонко, Симо, Симон, Симона, Симонка, Симча, Симчо, Симян, Симяна, Симе, Сима, Симан, Симана, Мони, Моньо, Мона, Монка, Моника
