Трети февруари е третият вълчи празник, тогава не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците и да не нападат стадата.
Зимният Симеоновден се смята за един от най-лошите дни в годината. Някъде го наричат Симеон Бележник , защото белязва хората, оставя им рани и белези. Затова и поверието гласи, че не трябва да хваща остър предмет.
Зимният Симеоновден, както и зимната Богородица , почитат главно бременните жени, младите невести и майките. По това какъв човек първи ще дойде в къщата се гадае какъв добитък ще се роди – мъжки или женски. В народната памет първи, втори и трети февруари се наричат Вълчи празници, Трифунцили Мратинци. Посветени са на вълка и се спазват редица ритуални обреди: жените не плетат, не предат, не тъкат, не перат. В някои краища забраняват употребата на думата вълк. По места се спазват и другите забрани, характерни за останалите Трифонци. Вероятно празникът се е появил сравнително по-късно във фолклорната традиция, защото неговата обредност почти не може да се отдели от предхождащите го дни. Лятно-есенното съответствие на Симеоновден е на 1 септември. Двата празника имат в основата си аграрна идея, защото разполовяват годината на две - пролетна и есенна оран и сеитба. Кой ще почерпи на този ден за здраве, щастие и късмет"
Мона, Мони, Монка, Моника, Мончо, Моньо, Сима, Симан, Симана, Симе, Симеон, Симеона, Симеонка, Симеонко, Симо, Симон, Симона, Симонка, Симча, Симчо, Симян и Симяна
