Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо
Хората с имена на билки също имат имен ден, макар че те празнуват своя имен ден и на Цветница като Божур, Божура, Бреза, Върба, Детелина, Детелин, Диляна, Дилян, Невена, Невен, Роза и други.
Първата народна традиция на Еньовден , която всеки може да изпълни е рано сутринта преди работа да се намокри за здраве с роса.
Всеки минава близо до парк или тревна площ, чиято трева е покрита с роса. Намокрете си ръцете с роса, а след това намокрете си главата, очите и лицето, за да бъдете здрави през цялата година.
Ако не сте на работа на 24 юни, можете да излезете на разходка сред природата и да си наберете някакви билки, които да изсушите.
На 24 юни денят и нощта са равни. След Еньовден денят започва бавно да намалява, а старите хора казвали, че Слънцето отива за сняг.
Преди Слънцето да тръгне към зимата, то се оглеждало във водата на водоемите и затова хората вярват, че тяхната вода става лековита. Ако не сте на работа, разходете се до някоя река или поточе ако не сте на морето, за да се измиете с водата, в която Слънцето се е къпало, за да бъдете здрави.
Според народната вяра от този ден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима. Преди да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в „живата вода”, изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина, а в нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила.
Смята се, че в нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Според преданията тогава всяка билка добива целебна сила, всяка магия хваща и всяко гадание се сбъдва.
Затова на Еньовден, рано сутрин, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година. От набраните билки се увива венец, през който се провират всички, за да са здрави през годината. В него се вплитат 77 и половина лечебни, магьоснически, любовни и разделни билки, колкото са и болестите по човека.
Еньовденският венец се пази до следващата година и с неговите билки се лекуват заболелите през годината хора и животни.
През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало с нея.
Вярва се, че който види сутрин рано при изгрев окъпалото се в жива вода „играещо” и „трептящо” слънце, ще бъде здрав през цялата година. Всички наблюдават сянката си. Ако тя се очертае без глава или наполовина, това предвещава болест.
В Западна България вярват дори в лечебната сила на еньовската роса. Магическата й сила се използва от магьосниците-бродници (житомамници). През нощта срещу Еньовден, голи и възседнали кросно, те бродят по чуждите ниви, произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, за да я изцедят в своите ниви. Срещу празника всеки стопанин зажънва по няколко класа от своята нива, за да я намери житомамницата вече обрана.
За да има плодородие, на празника млади жени отиват на нивата, ожънват една ръкойка, изплитат плитка от житото и слагат на кръст плитката и ръкойката. На Еньовден, подобно на Нова Година и на Гергьовден се гадае за здраве, женитба и плодородие.
