Днес православната ни църква чества деня на Св.св.Константин и Елена - един от най-важните празници в пролетния календар. Този красив празник съчетава езически и християнски обичаи. От една страна, на този ден хората почитат паметта на двамата светци, ходят на църква, даряват иконите им с дарове, молят се за здраве и берекет.
Свети свети Константин и Елена е и празник, който отбелязва прехода от пролет към лято. Свети свети Константин и Елена се изобразяват на иконите прави, от двете страни на кръста, който държат, с корони и скъпоценни камъни, с ореола на светците.
Празникът започва няколко дни преди 21 май – със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата. Общоселското приношение на животно (бик, овца) се извършва до църквата на специално място – курбан. Курбани се правят и на аязмото, и в двора на конака. Според някои сведения предпочита се животното да бъде бяло и да е на нечетен брой години. Освен животно, на Св. св. Константин и Елена се принасят и обредни хлябове.
В навечерието на празника се правят тържествени посещения при главния нестинар. Процесиите начело с попа са в селото или до съседни села, като нестинарите се събират у главния нестинар и с „опашатите икони“ /икони с дръжка отдолу/, тъпани и гайди тръгват от къща на къща, за да няма болест. Навсякъде ги посрещат добре, даряват ги с пари и гощават на трапеза. На мегдана предварително се приготвя голяма клада от дърва.
Според народното вярване играта в огъня е Божия дарба. Нестинари стават и мъже и жени /главно жени/, като обикновено са от едни и същи родове – предава се по наследство. Деца и старци не влизат в огъня. Особено място в нестинарското общество заема т.нар. „главен или пръв нестинар“, най-често това е жена, най-възрастната, която най-продължително издържа в огъня. Именно в нейната къща, се намира „столнината“ на нестинарите.
„Столнината“, или „конакът“ представлява един малък параклис, в който се пазят свещените икони на Св. св. Константин и Елена, в червени калъфи, а на стените висят един или два тъпана /свещените нестинарски тъпани/, на които се думка само в деня на нестинарските игри. Там се пазят също и „опашатите икони” на светците, носени само в този ден.
Вижте долу всички интересни и мистични поверия и обичаи за днешния ден :
1. На 21 май, още с изгряването на слънцето, всички пременени се събират пред църквата, откъдето след празничната служба се отправят към „конака“. Там главната нестинарка ги посреща и гощава. След като всички се помолят на Св. св. Константин и Елена, заедно с иконата с образите им, под ударите на нестинарските тъпани и звуците на гайда, се отправят към аязмото на светците край селото. Там свещеникът отслужва литургия и благославя донесените курбани. Започва гощавка и веселие – панаир, извиват се хора, пеят се песни, провеждат се състезания и борби.
2. Когато се мръкне, всички се връщат в селото, където на мегдана е горял огънят, след който е останала само жаравата. Гайдата и тъпанът засвирват отново „нестинарска свирня“ и хорото продължава, а нестинарите се подготвят за своя танц. Така, под съпровода на тъпана и държейки иконата на Свети свети Константин и Елена нестинарите влизат в огъня.
3. Стъпквайки на жаравата, те танцуват танц, наподобяващ по-скоро на транс. Докато изпълняват ритуала, нестинарите имат видения за бъдещето, говорят с мъртвите, пророкуват. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути. След танците нестинарите нямат рани по ходилата си. Някъде след нестинарските игри всички се събират отново на обща трапеза.
4. Наричат празника още Костадиновден – последният пролетен празник, чиято обредност подсеща за настъпващото лято. Вярва се, че “Еленка носи в ръкава си градушката”, че “Еленка и Костадин носят градушката в чувал”. Затова се чества за предпазване от градушка.
5. По традиция празникът се отбелязва в продължение на три дни – до 23 май, като през втория и третия ден нестинарите и други съселяни се събират у главния нестинар на селото с подаръци и там продължават веселбата, яденето, пиенето и танците.
6. Мъжете, които си харесат булка на този ден се считат за големи късметлии, тъй като тя ще бъде отлична домакиня и ще ги дари със синове.
7. В някои български краища на този ден момчета и момичета в предженитбена възраст, както на Гергьовден, връзват люлки на плодно или здраво дърво (бук или дъб), люлеят се и пеят любовни песни.
8. В равнинните села в Централна Северна България на този празник кършат филизите на лозите, затова го наричат Кършан – след приключване на тази дейност край лозята се организира обща трапеза с вино, песни и хора.
9. Сред християните в Родопите денят на Св. св. Константин и Елена е известен като Предой, Предуй, Мандра или Отбив. Поради по-късното настъпване на пролетта в планината и възможността да бъдат изведени овцете на паша, на този празник се спазват пастирските обреди, които в други български области са характерни за Гергьовден. Около празника или на самия ден стопаните изкарват стадата си и ги събират на няколко общи мандри край селото. Тогава се отделят агнетата от майките, започва общото доене на млякото и разпределянето му между стопаните.
10. След приключване на доенето стопаните и овчарите сядат на обща трапеза. На нея, подобно на Гергьовден, се поднася от прясно издоеното мляко и други млечни произведения, като кисело мляко, сирене, извара и т.н. Задължително се коли курбан – в деня преди празника от стадото се избира някое от най-охранените агнета или шилета. В едни селища някой от стопаните дава животното, а останалите събират обща сума и го плащат, а в други случаи курбанът се дарява „от сърце“.
