На 7 януари православната църква почита светеца Йоан Кръстител, който е кръстил Исус Христос в река Йордан. Той е наричан още Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на месията с проповедите си.
Когато при Кръстителя идва Христос, Йоан познава пратеника на Бога и го посочва на своите съвременници: “Ето Агнецът Божи, който взима върху си греха на света”. Като символ на пречистване Йоан кръщавал покаялите се с вода. Той е заловен и обезглавен по нареждане на Ирод Антипа.
Ивановден е празник на кумството и побратимството.
Българската народна традиция свързва обредите и обичаите на Ивановден с очистителната сила на осветената предния ден вода. Периодът на т.нар. “мръсни дни” е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот.
Обредното къпане за здраве на Йордановден (6 януари) продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник, като се разширява кръгът на окъпаните.
Народните обичаи повеляват кумовете или деверът да “къпят”, пръскайки публично с вода младоженците, които са сключили брак преди една година. Младото семейство трябва да посрещне своите гости и да занесе на кума вино, кравай и месо, защото в народната представа Свети Йоан Кръстител е покровител на кумството и побратимството.
На този ден ергените къпят момите, окъпвани са младите мъже и именниците.
В югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за Св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза.
На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и арапи мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.
Обредната трапеза на Ивановден включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.
На Ивановден празнуват имената (именници)
ВАНА, ВАНЯ, ВАНЬО, ВАНИНА, ЖАН, ЖАНА, ИВА, ИВАНА, ИВАНКА, ИВАЙЛА, ИВАЙЛО, ИВАН, ИВАНИНА, ИВАНИЧКА, ЙОН(А), ЙОНО, ЙОНКА, ЙОНКО, ЙОТО, ЙОТКО, ЙОТА, КАЛОЯН, КАЛОЯНА
Поверия за Ивановден
На Ивановден изтича и срокът, през който обикалят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено “царя” на дружината на чешмата, където го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста, арапи.
С празнично хоро завършва пълният цикъл на обичая коледуване. Кръстена и осветената вода на Ивановден има способността да лекува, да гони злото от дома, да носи здраве и жизнени сили. На Ивановден всеки именник трябва да почерпи. Лоша поличба е, ако на днешния ден никой не почете именника или не му дойде на гости.
