В изминалите два дни отбелязахме два важни християнски празника, предхождащи Възкресение Хритово - на 22 февруари (в събота) беше първата за годината Голяма Задушница, т.нар. Месопустна Задушница, а в неделя - Месни заговезни.
Днес също е специален ден в църковния календар, защото на 24 февруари започва Сирната седмица .
Такива събития са и свързаните със свещените останки на някои от най-почитаните светци.
На 24 февруари Православната църква чества 1-во и 2-ро намиране честната глава на св. Йоан Кръстител
Свети Йоан Предтеча и Кръстител безспорно е най-велик от хората в историята на човечеството.
Неслучайно Иисус Христос е казал за него: "Между родените от жени няма по-голям от Йоан Кръстител".
И както няколко пъти през годината почитаме паметта на Божията майка, света Дева Мария, така и свети Йоан Предтеча се чества по различни поводи от живота му: зачатие, рождение, смърт, кръщението на Спасителя. А днес празнуваме първото и второто намиране на неговата глава.
За отсичането на главата на Кръстителя пише евангелист Матей.
.jpg)
Снимка: standartnews.com
Паметта за светеца се запазила
По искане на танцьорката Саломия, подучена от майка ѝ Иродиада, цар Ирод Антипа заповядал да убият Йоан, държан в затвор заради изобличенията си срещу поведението на владетеля. Тогава Йоановите ученици отишли, взели тялото му и го погребали. Но паметта за свети Йоан Предтеча се запазила и учението му за искрено покаяние и промяна на живота според Божия закон продължило да се разпространява.
Святата му личност била на голяма почит в Църквата, почитали и неговите свети мощи.
Според преданието отсечената глава била заровена някъде от служителите в двореца. Една от ученичките на Иисус Христос, Йоана, жена на Иродовия домакин Хуза, знаела това място. С нейна помощ главата била погребана на Елеонската планина, а през IV век била открита и съхранявана като свещена ценност.
В следващите векове заради нападения над Йерусалим от перси и араби светинята е загубена и е намерена през VIII век, отнесена е в град Емеса (днес Хомс в Западна Сирия), а оттам - в Цариград. При кръстоносните походи е отнесена на запад.
Традиции и обичаи за 24 февруари
На 24 февруари църквата отбелязва началото на Сирната седмица, седмицата предхождаща Великия пост. Тя започва след Месни Заговезни и приключва с празника Сирни заговезни на 2 март, след което започват постите. По време на Сирната седмица не се яде месо, но все още е разрешено да се ядат мляко, сирене, яйца, риба. През Сирната седмица не са забранени веселбите, които по време на поста стават забранени.
Според народните вярвания, ако на този ден има слана, пролетта ще закъснее, а ако има топене на снега, пролетта ще е ранна. Ако има вятър, това показва ветровито лято. Слънцето на 24 февруари обещаваше добра реколта.
Забранява се физическа работа, особено с добитък и вълна. Смятало се, че нарушаването на забраната може да доведе до болести сред животните. Не трябва да се карате - за да не донесете нещастие на семейството си. Също така, поради връзката на този ден с Йоан Кръстител, хората се опитваха да избягват шумните забавления и прекомерните забавления, въпреки че те са разрешени през цялата Сирна седмица.
На този ден стопаните се молят за здравето на своите животни и предпазването им от болести и хищници. Оборите се пръскат със светена вода, маково семе или сол за защита.
